Български червен кръст изгражда Кризисен операционен център като допълнителна мярка за по-бърза реакция при бедствия, аварии и в настоящата световна пандемия от COVID-19. Целта е в реално време да се управляват наличните ресурси – материални и човешки, и да се направи мост и координация с други партньори, работещи на терен. Това стана ясно при старта на мащабната информационна кампания за COVID-19 под надслов "Направи го за тези, които обичаш". Тя се финансира от Американската агенция за международно развитие (USAID) и е подкрепена от Международната Федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК/ЧП).
Началото бе дадено днес от председателя на БЧК академик Христо Григоров и посланика на Съединените щати в България Негово Превъзходителство Херо Мустафа. Кампанията се провежда в периода от януари до март, а целта ѝ е да насърчи спазването на противоепидемичните мерки и да предоставя надеждна информация на българските граждани да се борят с фалшивите новини.
„В България съм от година и няколко месеца. Докато се подготвях за длъжността, се подготвях за всевъзможни ситуации, но сред тях не бе пандемията. За пандемията нямаше как да се подготвя. Мисля, че вие всички знаете колко е важно да засилваме връзките между САЩ и България, между нашите два народа. Това важи и за ситуации като сегашната”, посочи посланик Мустафа.
Тя подчерта, че заедно със съпруга си и двете си дъщери се чувстват част от българското население. Горда е с работата, която България и САЩ полагат в борбата с пандемията. И е вдъхновена от всички работници на първа линия – медици, фармацевти, учители.
Херо Мустафа припомни, че още в началото на пандемията САЩ са помогнали с 500 000 щатски долара на България. В допълнение са предоставили още 1 млн. лева, включително в стоки и продукти, които са предоставили на 112 местни организации, работещи за справяне с кризата.
„Създадохме и кампанията „Възстановяваме се заедно”, чрез която да осигурим 1 млн. долара в медицински консумативи. Тя започна през ноември и все още продължава.”, съобщи посланик Мустафа.
Председателят на БЧК акад. Христо Григоров пък подчерта, че програма е важна, тъй като демонстрира, че когато сме заедно, когато сме обединени, подадената ръка към хората в нужда им връща надеждата. „Програмата стигна до хиляди хора в България. Близо 30 000 социално слаби граждани получиха хигиенни продукти, 2500 дечица от ромската общност - образователни материали. 5000 роми получиха информация как да живеят и да поддържат хигиената си”, заяви акад. Григоров.
Председателят на Младежки червен кръст и ръководител на проекта Деница Баръмова представи проекта. Тя подчерта, че ключовите дейности по програмата включват четири компонента – промоция на хигиенни практики и директно подпомагане, психологическа устойчивост и психосоциална подкрепа, ангажираност и включване на общността и готовността на БЧК да реакция при кризи.
По проекта ще бъдат подпомогнати над 100 000 човека. Осигурени са 30 000 пакета за уязвими общности, 300 сесии за хигиенни и превантивни практики, 750 психологически консултации. Организирани са 3 онлайн курса за доброволци и граждани, гореща линия за работа при кризи, онлайн чат за психологическа подкрепа и мащабна комуникационна стратегия. Подготвена и е организация за подпомагане с ваучерни и кешови системи при кризи. А до момента са се включили над 1000 доброволци.
„Сега ситуацията с COVID-19 предполага леко успокояване, което е хубаво, но мерките за правилно носене на маска, за дезинфекциране, ще отпаднат последни. И не трябва да ги забравяме. Важно е също хората да получават правилната коректна информация от достоверни източници”, посочи Баръмова.
Според проф. Красимир Гигов, генерален директор на БЧК, това обхваща и темата с ваксинирането.
„Всеки от нас трябва да бъде информиран. Основното в момента е да направим своя информиран избор и да решим дали желаем да се ваксинираме”, подчерта той. И посочи, че очаква в следващите месеци да се навакса забавянето на доставките, за да може да лятото да бъдат имунизиране 2 млн. българи.
Още от категорията
Главчев: Споразумението с Украйна не буди притеснения, освен в един аспект – десетгодишния срок