Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро! Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад....не и се карах. 

Това пише във фейсбук Николай Попов, бащата на 12-годишното момиче, което загина в тежка катастрофа. Детето пътувало с баба си и дядо си по пътя Плевен – Луковит, когато тир помете колата им.

Сияна е изработвала гривни, които продавала, за да помогне на болни деца. Във фаталния ден е трябвало да изпрати гривна, за да зарадва болно дете. 

Ето и целия пост:

Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро!

Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад....не и се карах.

Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца, Сияна правеше малки красиви гривни от мъниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз, и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда...тя беше Ангел на земята.

Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче.....С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.

Така и си отиде, правейки добро....

Във фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца....

Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо й, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да и откаже. Той живееше за нея.....

Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него..., баба и до нея на задната седалка....да я пази.....така бдят над нея от бебе.....всички слагат коланите.

Дядо е стриктен водач и много внимателен....все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него....

Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно....но уви...няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.

Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо й спира и отбива...да е карал с 40-50 км/ч....

С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално....Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече.....

Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога...не е било бързо.

Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай...диша до входа и там душата и отлита към небето.

За дядо й се борят колегите му, в началото е в съзнание....иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път....разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко....

В това време майка й ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави.....Умрях....така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа...

Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.

Ще умирам и ще ставам още много време. И аз, и майка и, и всички, които я обожаваме.

Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!

Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!

Бъдете будни!

Ние сме Сияна!

Нека цяла България да дойде в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм паметника св. Александър Невски в София.

Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.

Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка.

10ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.

Рачков за Сияна: Слънчево момиче, това е грехота, нямаме право да губим деца такаТова е голяма трагедия, заяви Рачков

Бащата на загинала Сияна: Държавата е в кома, Борисов ми се обади и обеща да направи пътТой се обърна към Даниел Митов да вземе мерки

Най-добрата приятелка на загиналата Сияна я изпрати с писмо: Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихнатаНе дойдох на погребението от страх... Не знаех как ще реагирам, пише още момичето