Всяка година повече от два милиона европейци умират заради болести, свързани с качеството на храната, която консумираме.

Затова е много важно продукцията, която достига до крайния потребител, да бъде с високо качество и да отговаря на високи стандарти.

Затова и днес омбудсманът Мая Манолова обяви като победа решението на Европейския парламент да се сложи край на двойния стандарт в храните.

Българските браншови организации и днес се обединиха около становището, че у нас никой производител на храни не работи по двойни стандарти, защото българското законодателство не позволява работа по различен от установения стандарт.

Промените в закона забраняват разпространението на храни и напитки от едни и същи търговски марки, които обаче имат различен състав. Забраната е за цялата територия на Европейския съюз и позволява налагането на санкции за всички онези, които отказват да спазват мерките.

По време на първия по рода си форум "Отговорни производители. Качеството при всичко - храни и напитки", който се проведе днес в столицата, лекторите от бранша подчертаха, че България спокойно може да има самочувствието на страна, която разбира от качество, което според тях напълно опровергава тиражираните твърдения, че в страната ни не се произвежда качествена продукция.

Големият проблем идва в цените. По думите им пазарът в България е изключително чувствителен и се влияе от промените в цените, но са категорични - качественият продукт не е евтин.

"Ако той е евтин, това означава, че някоя от основните суровини в него е била заменена, което автоматично понижава качеството му", коментира Кирил Вътев, собственик и управител на голяма месопреработваща компания.

По време на форума се акцентира и върху проблема с изтичането на мозъци, извън пределите на страната, което оказва влияние във всички сектори на икономиката, а в това число и в хранително-вкусовата промишленост.

Според Мариана Кукушева от Националния браншови съюз на хлебарите и пекарите най-накрая трябва да се предприемат действия, с които това да се предотврати и акцентира върху идеята – току що завършилите висше образование студенти да бъдат задържанив страната за няколко години, в противен случай - да връщат парите, отделени за тяхното висше обучение.

Проблемите обаче тук идват от факта, че бизнесът масово отказва да влезе в образователните институции, в които се подготвят бъдещите кадри. Освен това, браншът сам призна - заплащането, което предлага, не може да се сравнява с онова, което един международен кооператив би предложил на нов работник.

Изводът е, че компаниите масово се оплакват от липсата на кадри, а въпросните млади хора се изправят пред предизвикателството не само да търсят работа, а и да получават ниско заплащане за труда си.

Затова и по време на форума за пореден път беше отправена поканата от висшите учебни заведения - елате в нашите университети и вземете кадрите си, още когато са в първия курс на своето обучение, формирайте ги. Въпросната покана беше пряко отправена от проф. д-р инж. Йорданка Алексиева, зам.-ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Всъщност тази мини извадка на проблемите, пред които хранително-вкусовата промишленост в страната се изправя, е показателна за цялостното състояние на бизнеса в България, който масово се оплаква от липсата на кадри.

По думите на зам-министъра на здравеопазването Светлана Йорданова от ведомството работят в посока информариност и призовават за качеството на храните да се говори от експерти, които да подхождат към информацията с отговорност.

Снимка: сп. "Мениджър"