Въвеждат таван на надценките на 22 хранителни продукта, поне 50% от някои стоки в големите вериги трябва да са български. 

"Тук се миксират две основни цели или идеи, които и по времето на нашето служебно правителство също сме преследвали. От една страна, в краткосрочен план да се намалят цените на храните. Тогава бяхме предложили закон за таван на надценките за шест месеца, тук е за една година. И една част от разпоредбите, които засягат тази тема, пише, че ще важат само една година. Другата част от закона ще се продължи, ако тези не бъдат удължени", коментира бившият министър на икономиката Никола Стоянов.

Според него тези рестрикции са прекалено строги и трудно ще се контролират ефективно.

Друг важен аспект е как ще се осъществява контролът върху тези мерки. Предвижда се създаването на обсерватория към Министерския съвет, която ще следи движението на цените и ще подава тримесечни отчети.

Въпреки това, Стоянов изрази съмнение относно ефективността на тази структура и липсата на ясна методология за събиране на данни.

"Проблемът е как ще повлияят останалите рестрикции по веригата. Дали за търговците ще е достатъчно тези 10%? Дали няма да се започне заобикаляне? Най-лесно е една стока, произведена в България, да се изнесе в чужбина и после да се внесе на доста по-висока цена, т.е. маржът да остане в чужбина. Това е един слаб момент. От друга страна, се опитва да се въведе мониторинг върху цялата верига на доставки чрез обсерватория към Министерския съвет, която да наблюдава през цялото време търговията с храни. Но не става ясно на база на каква информация те ще го правят", каза още той пред Bulgaria ON AIR.

Предложените мерки са амбициозни, но съществуват редица предизвикателства при тяхното прилагане, на мнение е Стоянов.

Според Никола Стоянов, за да има реален ефект върху цените и достъпа до български продукти, трябва да се работи в посока на стимулиране на родното производство, осигуряване на справедливи пазарни условия и ефективен контрол, а не само върху административни рестрикции.