Горите в Европа продължават да растат, но начинът, по който се управляват, все по-ясно се превръща в икономически и екологичен въпрос. Нови данни на Евростат, публикувани в навечерието на Международния ден на горите, показват, че в повечето държави от ЕС естественият годишен прираст на дървесината изпреварва добива – знак за устойчиво използване на ресурса и за потенциал за развитие на цели индустрии. На този фон България отбелязва деня с увеличаващ се дървесен запас, разширяващи се горски площи и едновременно с това – дебат доколко страната използва пълноценно възможностите, които този природен капитал предлага.

Изследване на Евростат за 2023 г. казва, че в повечето страни от Европейския съюз естественият годишен прираст се задържа по-висок от обема на добития дървесен материал. Най-голямо увеличение на наличната дървесина след сеч е отчетено в Румъния – близо 40 млн. куб. м, следвана от Швеция и Полша с по над 26 млн. куб. м. Единствено в Естония добивът е надхвърлил прираста, което е довело до реално намаляване на ресурса.

България се нарежда в групата на държавите с положителен баланс между растеж и добив, като увеличението на дървесния ресурс след сеч е в порядъка на около 7–8 млн. куб. м. Тенденцията се вписва в по-дългосрочната картина за разширяване на горските територии у нас. По данни на Браншовата камара на дървообработваща и мебелна промишленост (БКДМП) горите вече заемат близо 39% от територията на България. За последните 60 години дървесният запас се е увеличил три пъти, докато площта им е нараснала с около 23%.

Страната се нарежда и сред водещите в Европейския съюз по дял на защитени територии, включително зоните от мрежата „Натура 2000“, като предварително е изпълнила ключови изисквания от европейските стратегии за горите до 2030 г. и за биоразнообразието.

Въпреки сравнително малката си площ България остава сред държавите с високо биологично разнообразие, което поставя горските ресурси в центъра на политиките както за опазване на природата, така и за икономическо развитие.

Структурата на насажденията показва значително разнообразие – около 48% от горите са издънкови, 24% са широколистни високостъблени, 15% представляват иглолистни култури, а 13% са естествени иглолистни гори.

 

Това разнообразие влияе пряко върху устойчивостта на екосистемите, но и върху възможностите за стопанско използване на дървесината и развитието на свързани индустрии. Икономическото измерение на темата е във фокуса и на Международния ден на горите тази година, който се отбелязва под мотото „Горите и икономиките“.

По данни БКДМП, секторът на горското стопанство, дървообработването и мебелната индустрия осигурява заетост на над 67 хил. души в България и формира около 3% от брутния вътрешен продукт.

На този фон представители на бранша предупреждават, че положителните тенденции в ресурсната база не бива да създават усещане за сигурност. Според лесовъда инж. Петър Дишков потенциалът на горската индустрия в България може да се удвои при правилно и ефективно управление на ресурсите, но през последните години секторът се намира в състояние на сериозни затруднения.

Данните им показват, че през последната година изпълнението на планираните лесовъдски дейности е достигнало около 70%, докато отгледните сечи, ключови за формирането на здрави гори, са реализирани едва на 39%. В същото време в страната се използва приблизително 42% от годишния прираст на дървесина при средно ниво от 70–75% в Европа.

Според експертите именно недостатъчните грижи могат да доведат до увеличаване на щетите от болести и вредители, както и до по-мащабни и трудни за овладяване горски пожари.

На този фон европейските сравнения и националните тенденции очертават горите като стратегически ресурс – едновременно екологичен буфер, икономически фактор и дългосрочен капитал, чието управление ще определя развитието на цели региони през следващите десетилетия.