България се нарежда сред най-тежко засегнатите страни в Европа от смъртоносните горещини през лятото на 2025 г., сочи нов доклад на Grantham Institute към Кралския колеж във Веикобритания. Според анализа, в 18 големи български града е било с 2,4°C по-топло от нормалното за сезона.

Според доклада, заради жегите у нас в периода юни – август са загинали 552-ма души. Това нарежда страната ни на едно от най-високите нива в Европа, редом с Хърватия и Гърция. Само в столицата се изчисляват 214 смъртни случая на милион души, като 72% от тях се дължат пряко на климатичните промени, показват данните

Основно засегнати са възрастните хора – над 80% от жертвите са над 65 години, което подчертава уязвимостта на застаряващото население, пише БТВ.

Изследването обхваща 854 града в Европейския съюз, Великобритания, Швейцария и други страни. През лятото на 2025 г. в тези градове са регистрирани 24 404 смъртни случая, свързани с жегите, като 68% (16 496 души) се приписват на човешки индуцираните климатични промени

„Причинно-следствената връзка между изгарянето на изкопаеми горива, повишаването на температурите и увеличената смъртност е неоспорима,“ казва Фридерике Ото, климатолог от Кралския колеж в Лондон и съавтор на доклада. „Ако през последните десетилетия не бяхме продължили да горим изкопаеми горива, нямаше да отчетем 24 400 починали в Европа нямаше да загинат това лято.“

Рим, Атина и Букурещ водят по брой на жертви, но София също е в рисковата група, редом с Мадрид, Виена и Варшава. Най-висок дял на смъртни случаи, причинени от климатичните промени, е отчетен в Стокхолм (97%), Мадрид (93%) и Братислава (85%).

Градовете – фатални „топлинни острови“

Авторите на изследването подчертават, че градовете са особено уязвими заради ефекта на „градския топлинен остров“ – бетонът и асфалтът задържат топлина, а транспортът и индустрията допълнително я усилват. Увеличаващата се урбанизация (очаква се до 2050 г. над 80% от европейците да живеят в градове) и застаряващото население създават „перфектна буря“ от рискове.

Разширяване на зелените и водните площи, ранни предупреждения и по-добра здравна инфраструктура са посочени като спешни мерки.

Докладът предупреждава, че сегашните политики водят към глобално затопляне от 2,7°C до края на века, което би увеличило броя на смъртните случаи многократно. Учените настояват за бърз отказ от изкопаемите горива и амбициозни адаптационни мерки, за да се избегнат „необратими граници“ на адаптация.

Според анализа, лятото на 2025 г. е само предвестник на бъдещето, в което България и Европа ще се изправят пред още по-смъртоносни жеги, ако климатичните политики не се затегнат спешно.