С решение, което беше обявено на 25 октомври т.г., Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ отхвърли оплакванията на жалбоподателите по делото "Айдаров и други срещу България", съобщиха днес от Министерството на правосъдието.

Жалбоподателите - семействата Айдарови и Илиеви, български граждани от ромски етнически произход - живеят в кв. "Кремиковци", община Гърмен. Земята, върху която се намира кварталът, е общинска и земеделска. През 2011 г. ДНСК констатира че постройките, в които живеят жалбоподателите, са незаконни и издава заповеди за премахването им. Господин Айдаров обжалва заповедта. Благоевградският административен съд отхвърля жалбата, като постановява, че жилището е построено на общинска земя, без необходимите строителни книжа и не може да бъде узаконено, тъй като земята е земеделска и за нея никога не е издаван подробен градоустройствен план. Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано. Другият жалбоподател не подава жалба до съда.

През 2013 г. ДНСК спира изпълнението на заповедите до решаването на проблема с пренастаняването на живеещите в района. През 2015 г., след получено писмо от областния управител на Благоевград, провокирано от сблъсъци между ромското население на квартал "Кремиковци" и жителите на Гърмен, ДНСК отправя покани до Айдаров и Илиев за доброволно изпълнение на заповедите за премахване. След изтичане на срока за изпълнение ДНСК ангажира фирма за събаряне на постройките между 13 и 24 юли 2015 г.

Жалбоподателите оспорват пред административния съд действията по изпълнението на заповедите, като твърдят, че постройките представляват техни единствени жилища и че разрушаването им ще засегне по непропорционален начин правото им на зачитане на личния живот и жилище. Съдът отхвърля жалбите. На 7 септември 2015 г. жилището на семейство Айдарови е разрушено. Разрушаването на жилището на семейство Илиеви е отлагано неколкократно и все още не е изпълнено.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална намеса в правото им на личен живот, жилище и мирно ползване на техните притежания, както и че не разполагат с ефективно средство за защита. Твърдят също, че предприетите спрямо тях мерки са били дискриминационни и че решението за разрушаване на къщите им противоречи на забраната за нечовешко и унизително отношение.

След като разглежда подробно възраженията по допустимост на държавата, Европейският съд отхвърля всички оплаквания като недопустими. Съдът изследва подробно вътрешноправните средства за защита, с които жалбоподателите са разполагали. По отношение на обжалването на заповедите за премахване пред административните съдилища, ЕСПЧ отбелязва, че при всички положения то би било неуспешно. Този извод се налага, тъй като в множество сходни случаи националният съд е установил, че незаконни постройки, като тези в квартал "Кремиковци", не подлежат на узаконяване, а съгласно постоянната практика на ВАС такива постройки подлежат на премахване, независимо от това дали мярката е пропорционална в специфичния случай на жалбоподателите.

По отношение на обжалване на действията на ДНСК по заповедта за премахване на постройките Съдът изрично посочва, че по принцип вътрешноправно средство, при което пропорционалността на мярката се изследва на етапа на изпълнението й, би могло да бъде ефективно. В този смисъл ЕСПЧ посочва, че административните съдилища започват да създават практика, в която изследват пропорционалността на мерки по изпълнение в подобни ситуации едва след 2015 г., тоест към момента на събитията жалбите срещу изпълнението са били обречени на неуспех.

 

Съдът приема, че жалбоподателите е следвало да подадат жалбата си пред ЕСПЧ още през 2011 г., и я отхвърля, тъй като същата се явява просрочена.

По отношение на твърдението на жалбоподателите, че действията на властите са били предизвикани от протестите против ромите през 2015 г. и дискриминационни, ЕСПЧ приема тезата на държавата, че жалбоподателите са разполагали с ефективно средство за защита, а именно подаване на жалба или иск по реда на Закона за защита от дискриминация, до което не са прибегнали.

Накрая, Съдът приема, че оплакването относно разрушаването на къщата на семейство Айдарови е просрочено. Другите действия по изпълнението на заповедите за разрушаване не могат да се приравнят на нечовешко отношение, тъй като властите многократно са отлагали изпълнението, признавайки сериозните последствия, до които би довело.