През последните единадесет години животът в България чувствително е поскъпнал – но и доходите на домакинствата също са нараснали. Това показват последните данни на Националния статистически институт от изследване, което проследява средните цени, покупките и покупателната способност на българските семейства за периода 2013–2024 г.

Според изследването, номиналните доходи и разходи на човек в домакинство са се увеличили над два пъти. Реално – т.е. с отчетена инфлация – доходите са се повишили с над 86%, а разходите – с близо 83%. За същия период цените са нараснали с около 64%. Това означава, че средностатистическият българин днес може да си позволи повече, отколкото преди десетилетие.

Но зад тази обща картина се крият и важни детайли. Ръстът в цените е особено осезаем при някои основни хранителни продукти. В сравнение с 2013 г., най-много е поскъпнало гроздето – с над 200%. Следват зеле, пипер, домати, сирене, кайсии и праскови, както и дини и пъпеши. При нехранителните стоки, най-сериозен скок има в цените на дървата за огрев и обувките – и то при всички възрастови и полови категории.

Въпреки това, покупателната способност – тоест колко може да се купи със средния доход – също бележи ръст. Цифрите сочат общо подобрение в благосъстоянието на домакинствата, но с нюанси. Най-сериозно подобрение има при захарта, свинското месо, зрелия фасул, ябълките и ориза. Най-слабо нараства възможността за покупка на сирене и пипер, а при гроздето се отчита дори спад – днес можем да си купим по-малко грозде с дохода си, отколкото през 2013 година.

Данните показват още, че през последната година – 2024 спрямо 2023 – реалните доходи са се увеличили с близо 16%, а цените – с 3.2%. Тоест, възможностите за покупка са се подобрили значително само за една година, поне средно статистически.

Съществен скок има и при нехранителните стоки. Цената на дървата за огрев се е увеличила с над 100%, а тази на мъжките обувки – с близо 99%. Подобен ръст има и при женските и детските обувки, както и при домакински уреди като прахосмукачки, перални и бойлери. Макар тези продукти да се купуват по-рядко, тяхното поскъпване оказва натиск върху бюджета в дългосрочен план. Например, прахосмукачките са поскъпнали с над 76%, а хладилниците – с близо 40%. Сред нехранителните стоки, които са станали по-достъпни за домакинствата, се открояват телевизорите – въпреки колебанията в цените, покупателната способност по тази позиция се е увеличила с над 130%.

Изследването стъпва на наблюдения на домакинските бюджети на над 3060 домакинства годишно, а не на етикетните цени по магазините. То включва покупки от пазари, търговия между частни лица и дори втора употреба. Средните цени са изчислени на база закупени реални количества, а не само офертни или етикетни цени.

Цифрите потвърждават онова, което мнозина усещат интуитивно – въпреки осезаемото поскъпване на редица стоки, животът става една идея по-достъпен за много домакинства. Но също така напомнят, че тази достъпност невинаги е равномерно разпределена – някои храни и стоки от първа необходимост продължават да тежат на семейния бюджет.