България заема 84-то място в тазгодишната обща класация на Световния доклад за щастието. Докладът е публикуван по случай Международния ден на щастието на ООН, а данните са от "Галъп" и университета "Оксфорд". 

Преди България се нареждат редица държави от Близкия изток и Африка, сред които Израел (8-о място), Обединените арабски емирства (21-во място), Саудитска Арабия (22-ро място), Кувейт (40-о място), Бахрейн (55-о място) и Оман (58-о място), както и африкански страни като Мавриций (73-то място), Либия (81-во място) и Алжир (83-то място). На челните места са традиционно Скандинавските страни, като Финалндия държи първенството от няколко години. 

Самото класиране се съставя изцяло въз основа на субективната оценка на анкетираните за качеството на техния живот, като се използва „Стълбата на Кантрил“ – метод, при който хората оценяват настоящия си живот по скала от 0 (най-лошият възможен) до 10 (най-добрият възможен живот за тях). За да се обяснят обаче разликите в тези оценки на щастието между отделните нации, изследователите стъпват на модел с шест ключови индикатора: БВП на глава от населението (съобразен с покупателната способност), социална подкрепа (дали човек има на кого да разчита в беда), продължителност на живота в добро здраве, свобода за вземане на житейски решения, щедрост (дарения за благотворителност) и възприятия за нивата на корупция в управлението и бизнеса.

Все пак новите данни са изненадващо позитивни за страната ни, макар и съпроводени със сериозно предупреждение за дигиталното бъдеще на децата ни.

България е сред първите пет държави в света с най-голям ръст на щастието в сравнение с периода 2006–2010 г., нареждайки се до Сърбия, Грузия, Латвия и Босна и Херцеговина. Този подем е част от по-широка тенденция, при която Централна и Източна Европа (ЦИЕ) догонва западните държави по нива на удовлетвореност от живота. Към днешна дата България заема 84-то място в глобалната класация. Друг обнабеждаващ факт за нашия регион е, че за разлика от Западна Европа, където усещането за безопасност след свечеряване спада, в Централна и Източна Европа хората се чувстват все по-сигурни.

Но докато ние, възрастните, може би намираме повече поводи за спокойствие, Докладът за 2026 г. бие силна тревога за тийнейджърите.

Дигиталният капан за младото поколение

В глобален мащаб се наблюдава притеснителен спад в благосъстоянието на младежите под 25-годишна възраст, особено в Северна Америка и Западна Европа, където интензивната употреба на социални мрежи е посочена като основен фактор за ръста на депресиите и тревожността.

Каква е ситуацията в нашия регион? Данните показват, че в Централна и Източна Европа връзката между проблемната употреба на социални мрежи и психологическите оплаквания е сред най-силните в света, като това важи с особена сила за най-малките тийнейджъри (11–12 години).

Разликите между половете също са критични. За момичетата по света правилото е категорично: тези, които прекарват по-малко от час на ден в мрежите, са най-удовлетворени от живота си, а при по-висока употреба щастието им рязко спада. При момчетата в нашия регион обаче картината е малко по-различна – умерените потребители са по-удовлетворени от тези, които прекаляват с екраните, но и от тези, които изобщо не използват социални мрежи. Това показва, че пълната изолация от дигиталния свят също може да носи негативи, лишавайки ги от социални контакти с връстниците им.

За щастие, в България социално-икономическият статус на семейството не е толкова определящ за това колко силно социалните мрежи вредят на оценката за живота, за разлика от силно изразените неравенства по този показател в други държави.

Алгоритми срещу истинска свързаност

Изследванията правят важно разграничение – не всички платформи влияят по един и същ начин. Платформите, предназначени за улесняване на социалните връзки и личната комуникация (като WhatsApp или Facebook), имат по-скоро положителна връзка с щастието. От друга страна, приложенията, базирани на алгоритмично съдържание и инфлуенсъри (като TikTok, Instagram и X), се свързват с по-високи нива на стрес, симптоми на депресия и по-негативно сравняване на собствения живот с този на останалите. Тежкото потребление на платформи за визуално изразяване засилва социалните сравнения, особено при момичетата.

Какво можем да направим ние като общество?

Данните от над 40 държави доказват, че чувството за принадлежност към училищната и местната общност има многократно по-силен положителен ефект върху щастието на учениците, отколкото е негативният ефект от социалните мрежи. В Централна и Източна Европа този ефект на принадлежност е близо 4 пъти по-голям за момичетата и над 18 пъти по-голям за момчетата в сравнение с влиянието на прекараното време онлайн.

Следователно, ако искаме да предпазим младежите си от дигиталната депресия, ключът не е просто в забраната на телефоните, а в създаването на силна, подкрепяща офлайн среда – както в семейството, така и в училище. Защото дори и в най-дигиталния век, нуждата да бъдеш приет и разбран в реалния свят остава най-мощният генератор на щастие.