Бъдни вечер е един от най-семейните празници в България – всички членове от семейството сядат на една трапеза и очакват раждането на малкия бог. Тази година ще надникнем в дома на едно родопско семейство, неговата трапеза и запазени традиции.

„По обичай приготвяме нечетен брой ястия, както във всяка друга къща – наблягаме главно на постните сарми, боб, богата питка, плодове, традиционната за нашия край туршия, пуканки и различни видове салата, баклава.“, казва баба Сийка от Неделино.

Тя отказа да бъде снимана, но разказа за уютът и смисъла на Бъдни вечер в нейното семейство.

„В нашия край доста от хората живеят и работят в чужбина. Прибират се винаги обаче за коледните и новогодишните празници. Тогава се пълни и градът – става ти едно хубаво на душата, като видиш всички млади отново тук, за да се видят с роднини и приятели. Всяка къща посреща гости, а най-хубаво е, като посрещаме хора от големия град – те виждат нашия начин на живот, традиции и разбира се, китното ни градче.“, допълва тя.

Нейният 24-и декември започва от ранни зори в приготовления за вечерта.

„Обикновено пазарувам продуктите за ястията, но първо винаги започвам с приготвянето на боб в гърне, понеже отнема и най-много време. Той трябва да се измие няколко пъти, накисне и да се вари в глинения съд дълго време, за да стане наистина вкусен. След него преминавам на баклавата, която всички вкъщи обичат с много орехи. Питката на Бъдни вечер я правя винаги содена и наистина става божествена. Към нея добавяме и монета, която да носи късмет на този, който я изтегли. Сармите освен на Бъдни вечер са любимо ястие и през останалите празнични дни – вече приготвянето им е фасулска работа за мен.“, казва още баба Сийка.

Тя разказва, че уважава българските традиции, но смята, че не само на Бъдни вечер семейството трябва да е заедно на една трапеза, но и през всеки друг ден, когато са заедно. Най-вече по време на празниците цялата фамилия са заедно на масата и това за нея е истински ценното. Бъдни вечер тя свърза главно с постните ястия и традицията за приготвянето им.

„На празничната маса винаги палим по една свещ да гори през цялата вечер. Вярваме, че така ще се запази уютът и благоденствието в дома. Софрата също не се раздига. По традиция питката се разчупва от най-възрастния в семейството.“, споменава тя.

Малко повече за историята на Бъдни вечер:

Бъдни вечер е известна и с името Кадена вечер, защото през деня всички помещения в дома се кадят против зли очи. Тази традиция се прави от най-възрастния член в семейството. Също така се нарича и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.

Изключително важен е и бъдникът. Той се прави от дъбово, крушово или друг вид плодовито дърво. Млад мъж трябва да го отсече и запали. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за плодородие и добър живот. След като се отсече дървото, се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни. Цяла нощ след това гори огнището, защото, ако огънят угасне, значи лоша поличба.

Трапезата в миналото се редяла върху слама. Тя е символ на сламата, върху която е положен младенецът след раждането си.

След прекадяване на трапезата, стопанинът на дома трябва да излезе навън с питка, върху която има свещ, и чаша вино. Така той привиква светците Илия, Вартоломей и Герман, покровители на бурите и градушките през лятото.

Питата се разчупва високо над главата на стопанина, за да бъде плодородна годината. Първото парче винаги трябва да е за къщата, второто за Света Богородица, а следващите за всеки член от семейството.

Централно място на трапезата заема обредният хляб или наричан още Боговица или Богова пита. На масата не се става, а се остава дълго, за да могат желанията за следващата година да бъдат изпълнени. По хапка от всяко ястие се запазва на масата така до сутринта, след което се носи на гробищата за починалите. След като се разтреби масата, част от сламата се запазва на някое високо място в дома.

На трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е символ във фолклорната култура на нещо, което е „незавършено” , като това се свързва с живота, който предстои.

Може да бъдат поставени и 12 ястия. В това число също има специална символика , свързана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.

На трапезата е хубаво да има бръшлянови клонки за здраве, чесън против зло и болести или мед, за да бъде сладък животът.

Изключително важно е на трапезата да присъства и солта, както и икона.