100-годишен юбилей в условия на извънредно положение отпразнува Йордана Пейчева от Асеновград.

Жената е напълно адекватна и дори продължава да работи по двора в къщата си. Ходи да пазарува, готви и почиства. Радва се на голямо семейство. Има двама сина (на 68 г. и 73 г.), 2 внучки, 4 правнука и една пра-правнучка. Родена на 11.04.1920 г. в село Полковник Серафимово, Смолянско. Там в момента живеят други нейни близки, които заради ситуацията не успяха да й гостуват за юбилейния рожден ден. Семейството й се е изхранвало с отглеждане на животни и земеделие, живеейки в балканското селце. Баба Йордана е една от общо 8 деца - има още 6 сестри и един брат. Някои от тях също са доживели до 90 - 94-годишна възраст, разказва внучката й, която носи нейното име.

Йордана Пейчева е работила в завод за дърводобив и по-късно - като готвач в туристическо дружество. В село Бачково се запознала със съпруга си и преживели щастлив семеен живот заедно, повече от 40 години в Асеновград. Близките на столетницата казват, че тя е скромна, работлива и със силен дух жена. Първоначално не е искала да приеме спазването на правилата, въведени заради извънредното положение у нас, но впоследствие се е примирила и е разбрала, че за нейно добро е по-добре да стои вкъщи. Най-добре се разбирали в правнуците и най-малката пра-правнучка. Внучка й Йорданка Ковачева се гордее, че носи името на 100-годишната си баба и се радва, че родителите й са решили да я "подновят". Споделя, че както във всяко семейство и те с баба й Йордана понякога се разбират, а друг път имат разногласия, но се обичат. Столетницата много обичала да чете вестници, а хапчета приема само обичайните за възрастта, но в умерени количества. Никак не й харесва да посещава лекар. Храни се с каквото й е вкусно, без да се ограничава и си пие по малко бира или ракия.

„Преди 45 години пристигнах млада булка в Асеновград в един прекрасен квартал" Жорж Махала" в една стара гръцка къща с чешма в двора с три стаи.Сега дома ни е просторен на два етажа,живеейки 2 семейства. Тогава преди години ме посрещна усмихната жена с родопски акцент и непознати думи за мен.Непрекъснато се чудех какво говорят със свекара ми/лека му пръст/, той на македонски, тя на родопски. Минаха години имаше и хубаво и лошо.Ние вече сме с деца и внуци,а свекърва ми до нас. Помага, гледа внуци и правнуци и до сега. Един живот пълен с работа, труд и вяра в Бога премина живота на баба Данче вече 100години, разказа в социалните мрежи и снахата Мария.

Баба Данче бе уважена и от Община Асеновград с плакет и парична награда. От семейството пък получи торта с надпис "Честито 100летие", цветя и подаръци и със сълзи на очи благодари на Бог и съдбата, че доживя столетие.