Намалява броя на младите европейци на възраст от 15 до 29 години, които нито учат, нито работят. Това сочи анализ на статистическите данни на Евростат за 2023 година. За този период повече от един на всеки десет (11,2%) от младежите в тази възрастова група са били безработни или неактивни, но и на са инвестирали време във формално или неформално обучение.

Армията на младите безработни трудно се топи

Спрямо предходната 2022г. общо спадът за страните членки на ЕС е малък, всъщност почти незначителен – 0,5 процентни пункта. През последното десетилетие този процент непрекъснато спадаше, до 2020г.. Оттогава коефициентът има да наваксва стойностите от преди Covid пандемията, която остави много млади хора незаети и лутащи се на пазара на труда. Тогава кривата на неучащи и неработещи тръгна нагоре и скочи с около 1-2 % в различните страни на съюза.

Намаляването на този процент е една от целите на Европейския стълб на социалните права. Задачата е броят на незаети млади хора на възраст 15-29 години да се намали до 9% до 2030 г.. Данните на Евростат показват, че през миналата година една трета от страните от ЕС вече са постигнали тази цел – Холандия (4,8%), Швеция (5,7%), Малта (7,5%), Словения (7,8%), Люксембург (8,5%), Ирландия (8,5%), Дания (8,6%), Германия (8,8%) и Португалия (8,9%).

Редица са тези, в които средния брой на младите незаети мъже и жени, силно се доближават до деветия процент – Полша (9,1%), Финландия (9,4%), Австрия (9,4%), Естония (9,6%), Белгия(9,6%) и Латвия (10%).

Голямо разделение се усеща в броя на безработни и неучащи между 15 и 29 години в различни страни на ЕС. И докато част от икономически развитите държави интегрират правилно младежите си в пазара на труда и образованието, то има и не малко страни членки, в които процентът им е прекалено висок. Румъния например, където близо двама на всеки десет младежи са част от групата на неработещи и неучащи – 19,3%.

Къде е България?

Статистически България се числи към страните, които ще трябва да положат още усилия, за да достигнат до деветия процент. Все пак в страната ни се усеща сериозен напредък от 2013г. насам, когато броят на младежи от 15 до 29 години, които нито са учили, нито са работили са били 24 на 100. До преди пандемията бележим успех с коефициент от 16,7%, но през 2020г. той се качва до 18,1 на 100, съответно 14,9% при мъже и 21,6% при жените.

Към днешна дата броят им е 13,8 на 100. Повечето от тях са жени - 15,2%, на фона на мъжете – 12,5%.

Мъже VS. жени

В повечето страни от ЕС има разлики между дяловете на младите жени и младите мъже, които не работят и не учат. През 2023 г. в тази група са 12,5% от младите жени, докато съответният дял сред младите мъже е бил 10,1%.

Най-ниските нива на различие са измерени в Холандия: 4% за младите мъже и 5,6% за младите жени. За разлика от това, най-високият процент за младите мъже е регистриран в Гърция (14,8%), а най-високият за жените в Румъния (24,8%).

Две са страните, където дяловете на младите беработни неучащи жени са по-ниски от тези на мъжете – Естония (8,9% срещу 10,2%) и Белгия (9,5% срещу 9,8%), докато в Португалия, Испания, Финландия и Швеция разликата между половете е почти претопена.

Интересен феномен е Чехия, където броят на жените е 15,5%, а на мъжете 4,6%. Също толкова голяма разлика отчита и северната ни съседка, където безработни и неучещи румънки са с около 10% повече от румънците.