Нова странна идея за Паметника на Съветската армия, който се издига на пъпа на София, предизвика бурни коментари в социалните мрежи. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България, предлага монументът да бъде покрит с хълм, за да не се налага да бъде демонтиран и разрушаван.

Като символ на съветското присъствие у нас паметникът отдавна е трън в очите на голяма част от жителите на столицата. Вече стана традиция фигурите на червеноармейци в основата му да бъдат боядисвани със спрей, което води до спешно чистене и гневни депеши на руското посолство у нас. 

Най-дръзката акция беше през 2011-а, когато художниците от групата „Дистрактив криейшън“ оцветиха едно от скулптурните пана във вид на комикс с популярни герои като Супермен и Капитан Америка.

Недоволните от паметника винаги напомнят, че веднага след Десети ноември Столична община прокара решение за премахването му, но то така и не е изпълнено

Преди време Борислав Игнатов сподели във фейсбук първата си идея за префасониране на паметника – вместо войниците с шмайзери на върха на постамента той предлага да бъде поставен гербът на България, а отпред да има надпис „България над всичко“.

Предложението беше широко дискутирано в социалните мрежи, получи много подкрепа, но и много гневни коментари, особено след като Игнатов я представи и по някои от телевизиите.

Сега Борислав Игнатов лансира втора идея за заличаване на паметника – да бъде затрупан с пръст, превърнат в стръмно възвишение и залесен. Направи го отново във фейсбук, като „надграждане на идеята“. И отново предизвика лавина от коментари.

Васил Атанасов вече предлага да се открие дарителска сметка, за да не натоварват държавата и общината с реализирането на проекта. Идеята му вече набира все повече поддръжници.

 Архитектът припомня основните критики към първата му идея за преобразяване на паметника с герба и предлага своите отговори на опонентите:

„1. Паметникът е история – да не се докосва!

2. Паметникът трябва да се премахне изцяло! На негово място да се възстанови зеленината на Княжеската градина.

3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, понеже политиците са се постарали през годините хората да си намразят държавата. Те се отнасят с подозрение към патриотичните символи, когато не са решени елементарни проблеми.“

Затова Игнатов решава да доразвие концепцията си за промяна на монумента и предлага нов вариант, като подчертава, че идеята е негова инициатива и не е обвързана с други лица или организации:

„1. След като толкова много хора смятат, че паметникът е много важна част от нашата история, то той се запазва непокътнат. Нещо повече – запазва се и от разрушаващото влияние на природата и градската среда – бури, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени действия. Това става, като около паметника се изгражда саркофаг за негова защита, подобен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в собствено пространство. Той е музейно осветен и видим от различни гледни точки. Историята по неговото построяване и обществената му роля през годините е разказана на посетителите чрез тематична експозиция на различни артефакти и свидетелства. 

2. Около саркофага музей се изгражда терасирана конструкция, върху която се създава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възстановява тъканта на Княжеската градина. Този нов хълм става любимо място за спорт и разходки, тъй като предоставя нови гледни точки и възприятие на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова панорама към Университета, Народното събрание, катедралата „Св. Александър Невски“, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на примери като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград площадката става притегателно място както за жителите, така и за гостите на града. Новата зеленина пречиства въздуха и подобрява микроклимата.

3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развитие, когато наистина постигнем висок стандарт и съвременна държава, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се сложи скромен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.

Надявам се, че това доразвито предложение няма да има противници, понеже се съобразява с всичко казано до момента. Неговата реализация е напълно възможна и би била полезна за София и България. Тя ще постави природата над всичко и ще успокои духовете, като запази историята на съветската пропаганда, без тя да доминира столицата на страната ни.“

Макар идеята на Игнатов да набира последователи тя едва ли ще се реализира, коментират скептици в нета. Особено след като правителството на Русия подготвя закон за наказателна отговорност за унищожаване и повреждане на символи на воинската слава на Русия – включително и в други държави.

При последната среща на българския президент Румен Радев с руския му колега Владимир Путин, стопанинът на Кремъл изрично благодари на своя гост, че българската държава се грижи за руските и съветските паметници.