"Винаги е имало домашно насилие, но в последно време случаите са изключително брутални и жестоки. Потресаващото е, че хора и институции са знаели за случаите и не са направили необходимото, за да помогнат". Това алармираха пред TrafficNews  от фондация "Анимус".

"Имаме брутални убийства на фона на апатично поведение на близкото обкръжение на жертвите, както и несвършена работа от професионалистите”, заяви Катя Кръстанова, която е психолог към "Анимус".

38 жени у нас са загубили живота си заради домашно насилие през 2018 г. За същия период 1 755 са потърсили помощ в цялата страна. Цифрите за тази година не са особено по-различни, коментираха от фондацията, която тази година навършва 25 години.

В кризисния център в София всяка година се настаняват около 100 жени, жертви на домашно насилие. Обажданията на националната гореща линия заради тормоз вкъщи са около 1200-1400 на година. В тези цифри няма особена промяна през годините, но напоследък на проблемът се дава по-голяма гласност заради големия брой убийства.

Проблемът е пълната апатия и безразличие на роднини и съседи на жертвите. Много често с истории за брутално насалие са били наясно и отговорните институции, но също не се реагирали.

Кризисните центрове за жени и деца, жертви на домашно насилие у нас са едва 13 на брой, а в столицата има само 1, който разполага с 8 места за майки с деца. 

Има още един, който е само за деца в риск, жертви на насилие или други злоупотреби – трафик с цел проституция,  просия, джебчийство. Кризисни центрове за майки с деца има още в Пловдив, Перник, Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра, два в Русе, един в Гоце Делчев и един в Димитровград.  За цяла Северозападна България обаче има само един отскоро открит в област Враца. В момента инициативата за създаването на тези центрове е изцяло на общината, но от 1 януари 2020 г. влиза в сила новия Закон за социалните услуги.  Според него областните администрации също могат да поемат подобни инициативи.

Специализираните центровете за жертви на сексуални насилие у нас са изключително необходими, тъй като те намаляват виктимизацията на жертвите и спомагат за по-бързото им възстановяване. Към  момента в страната има само един , който е в Бургас, алармират от "Анимус".

По думите на Кръстанова кризисният център е крайна мярка за онзи тип случаи, в които жертвите не разполагат с друга възможност.

"Според закона насилникът може да бъде изведен до 24 часа след подадената искова молба до съда за незабавна защита , а жертвата да остане в жилището си. Докато бъде издадена въпросната ограничителна заповед , жените могат да потърсят убежище при роднини и приятели. 

Ако насилникът е толкова агресивен, че не може да бъде респектиран от ограничителна заповед, жертвите могат да останат до 6 месеца в Кризисния център. По-дълъг престой не е добър за тяхната независимост, която стои в основата на справянето с подобно травмиращо преживяване”, обясни още представителят на Фондация "Анимус".

В Европа и САЩ има практика на създаване на защитено жилище след 6-месечния престой в кризисен център. Това се наблюдава и у нас на територията на Силистра. Реално това са апартаменти под наем, в които пострадалите  плащат по-ниска цена за пребиваване, плащат консумативи като ток, вода. Сами се грижат за изхранването и отглеждането на децата си. Имат по-регулярни посещения от социален работник, но това не се случва денонощно. Имат и работа с психолог. Там могат да прекарат до 2 години след случая на насилие, допълни Кръстанова.

0800 186 76 е безплатният телефон за сигнали за домашно насилие. Услугата е 24-часова и е финансирана от Министерство на правосъдието.

Екип на Фондация "Асоциация Анимус" приема обажданията. Телефонната линия осигурява достъп до помощ за пострадали от домашно насилие и трафик на хора, като насочва пострадалите към социални услуги в цялата страна. Услугата е насочена към жени, мъже и деца и техните близки, които са станали жертва на насилие и експлоатация. Консултантите на телефонната линия могат да предоставят информация, свързанa с превенция на трафика на хора и процедури за достъп до услуги.

Според г-жа Кръстанова нератифицирането на Истанбулската конвенция от страна на България е отсрочило подобряването на законодателството в следващите 30 години. Така всъщност се саботира превенцията. По думите й мерките за защита на жертвите ще се развият постепенно в подобрено законодателство , но проблемът не стига само до там. Първичната превенция - нагласата на обществото,  мълчащите съседи и безчувствените роднини, хората, които казват, че жертвата сама си е виновна - ето това няма да се промени лесно.

"Няма да се развият с добри темпове кампаниите по промяна на толерантните към насилието нагласи,  програмите против насилие между децата, за равнопоставеност между момчетата и момичетата, да се елиминира дисквалификацията на жените. Въпреки, че имаме Закон за защита от дискриминация, тя е факт. Много хора обаче не си дават сметка за това”, категорична е Кръстанова.

Тя обясни, че проблемът със статистиката е голям, защото няма такава в национален мащаб. Всяка институция събира собствени цифри. Във връзка с това Министерство на вътрешните работи има проект за изграждането на национална база данни, която ще включва сигналите за домашно насилие, ограничителните заповеди, мерките за защита, броя на извършители на насилие.