Адвокатските съвети на Адвокатска колегия Пловдив, Софийската адвокатска колегия, АК Перник, АК Ямбол, АК Габрово, АК Стара Загора, АК Хасково, АК Бургас, АК Плевен, АК Шумен, АК Пазарджик, АК Благоевград и председателите на АК Силистра, АК Кюстендил и АК Велико Търново изразяват своето несъгласие с предвидените в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (документ № 51-502-01-65 в деловодството на Народното събрание, внесен на 13.11.2025 г.) изменения в осигурителната и данъчна тежест и техния ефект върху дейността на самостоятелната и независима дейност на адвокатурата в страната.

Това съобщи пред TrafficNews председателят на Пловдивската колегия адвокат Пламен Бонев. Той допълни, че се очаква и други адвокатски колегии в страната да се присъединят към заявената позиция.

Ето и какво смятат юристите:

  1. По отношение на максималния осигурителен доход:

В законопроекта е заложено следното увеличение:

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро;

Това се обосновава по следния начин:

Увеличаването на максималния осигурителен доход е свързано с допълнителни разходи за осигуровки в размер на 31,9 млн. евро през 2026 г. и общо 70,4 млн. евро за тригодишния прогнозен период.

Адвокатските съвети в страната намират повишението на максималния осигурителен доход за несъразмерно и крайно затрудняващо дейността на свободните професии. Преди всичко, в мотивите на законопроекта не се пояснява защо се налагат допълнителните разходи за осигуровки, къде е коренът на проблема и съответно къде следва да се търси решението. Във философията на проекта за държавен бюджет чрез груб фискализъм се търси максимално бързо попълване на празнотата в бюджета за сметка на тези самоосигуряващи се лица, които работят почтено и декларират своите доходи, съответно е най-лесно да бъдат натоварени допълнително. Всичко това замества задължението на държавата да води борба със „сивия сектор“ в икономиката и да търси осветляване на доходите там, съответно повишаване на събираните осигурителни вноски. Избрано е най-простото и лесно за изпълнителната власт решение, без да се държи сметка за ефекта върху свободните професии, в частност върху дейността на адвокатурата. Дълг на адвокатурата, която наброява близо 14000 души, съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията е да „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“, а този й дълг ще бъде поставен под голям риск, доколкото финансовото и материалното осигуряване на дейността й ще бъде крайно затруднено.

Същевременно за поредна година не се променя размерът на насрещното плащане при настъпване на осигурения риск – размерът на максималната пенсия остава непроменен. Това не само ощетява хората, които имат най-голям принос в пенсионната система, но и грубо нарушава философията на осигурителния модел, превръщайки го в скрито данъчно облагане.

Още повече, че необходимостта от допълнителни разходи за осигуровки в бюджета би могла да се покрие с осигурителни плащания от служителите в администрацията. Няма разумно основание служителите на администрацията да не плащат осигуровки изобщо, докато работещите в частния сектор се натоварват все повече с тежестта да покриват нуждите на осигурителната система за цялата страна. Същевременно служителите в администрацията представляват вече приблизително 25% от всички наети лица – през 2024г. от общо 2 582 700 наети лица, тези които са ангажирани в обществени предприятия възлизат на 632 100 (24,47%). За сравнение самостоятелно заетите лица са само 197 200. Предвид високия размер на средното възнаграждение на заетите в публичната сфера и невнасянето на осигуровки, държавата изкуствено поставя частния сектор в много по-неравностойно положение и в невъзможност да предлага атрактивно възнаграждение в конкуренция с административните заплати. Конкретно по отношение на адвокатите и адвокатските дружества това води до невъзможност да се предлага заплащане на административен персонал конкурентно на това за сходни длъжности в съдебната система.

  1. Относно данъка върху дивидента:

В Част III от законопроекта „Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2026-2028 г.“ се отбелязва:

Предложено е увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5 на сто на 10 на сто. Мярката има за цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и пряко увеличение на постъпленията в бюджета. С увеличаването на дивидента ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано;

Също така, в Част VIII „Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2026 г.“, се изтъква:

Предлага се и увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто. Мярката е изготвена с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната. Повишаването на ставката ще доведе до пряко увеличение на постъпленията в бюджета, както и до повишаване на данъчната справедливост, тъй като дивидентите са доход от капитал, обичайно концентриран в по-високите доходни групи. Предвид това ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи социални и икономически предизвикателства, увеличението на данъка върху дивидента ще се използва като инструмент за финансиране на приоритетните държавни политики.

Според Приложение № 2 „Основни допускания по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.“ е предвидено увеличаване на  данъка, удържан при доходи от дивидентите и ликвидационните дялове от сегашните 5% на 10% за не само за 2026 г., но също така за бюджетните 2027 г. и 2028 г.

Позицията на адвокатските съвети в страната е, че върху основната част от адвокатите в Република България, които са организирани в адвокатски дружества, това ще възложи непомерна тежест. Държавата предвиди в Закона за адвокатурата като форма на сдружаване на адвокатите адвокатското дружество и едноличното адвокатско дружество, но рязкото увеличаване на данъка върху дивидента ще затрудни крайно и на практика ще обезсмисли тази форма на адвокатско сдружаване, което ще засегне тежко държавно регулираната професия на адвоката.

Не намираме, че огромната маса от адвокати в Република България са в „по-висока доходна група“, както се изразява законопроектът. По никакъв начин не виждаме как това ще доведе до „по-балансирано облагане на труда и капитала“, тъй като адвокатът извършва дейност сам, със своя труд и знания, и не може да бъде причислен към „капитала“. Не смятаме, че е допустимо фискални проблеми да се решават чрез рязък двукратен скок на данък, и то предвиден в тригодишен период. Това не съответства нито на официалния инфлационен индекс, нито на други обективни показатели. Смятаме, че такова решение е нарушаване принципа на правовата държава и принципа за съразмерност, прогласен в правото на Европейския съюз, и признат от Конституционния съд на Република България като проява на принципа на правовата държава.

Доколкото данък дивидент се начислява след като вече е начислен данък печалба, увеличаването на ставката означава, че плащащите и сега най-висок ефективен процент данъчно облагане (14,5%) колеги в такива дружества, вече ще бъдат ефективно облагани с 19% данък, което е невиждана за настоящата ни данъчна система ставка за подоходен данък.

В заключение, адвокатските съвети в страната призовават към преосмисляне на предложените решения относно данъка върху дивидента и максималния осигурителен доход, защото в предложения си вид те нанасят тежка вреда на дейността на адвокатурата и застрашават икономическата база на нейното съществуване, а чрез това – адекватната защита на правата и интересите на всички лица в Република България и техния достъп до правосъдие.