20 април 2008 г. петима младежи се прибират призори с опел от пловдивска дискотека към Асеновград. По средата на пътя микробус, управляван от 23-годишния Дениз Чауш, се удря челно в колата. Газовата бутилка в нея избухва и пътниците вътре изгарят живи, пише „24 часа“.

Това са 19-годишните Славена Апостолова, Каролина Стоилова, Венцислав Атанасов, както и Николай Каймаков и Кирил Караминчев, по на 24 г.

В жестокия сблъсък загиват шофьорът на буса Дениз Чауш и спътникът му Мехмед Мейман, на 43 г. Разследването установява, че жестоката катастрофа е в резултат на “съпричинителство”. Какво означава това? Преди удара бусът се е движил в лентата на младежите. За да избегне сблъсъка, Венцислав Атанасов е направил грешна маневра и се е оказал в платното на буса. Дениз Чауш пък се връща в своята лента и там се врязва в колата с младежите.

10 години след трагедията асеновградският адвокат Валентин Ройнов преобръща съдебната практика. Досега само най-близките на жертвите и пострадалите - родители, съпрузи и деца, получаваха компенсации от застрахователите. След жалба на Ройнов ВКС излиза с тълкувателно решение този юни - за обезщетение могат да претендират не само най-близките, но и други роднини - братя и сестри, баби и дядовци, внуци, както и емоционално свързани лица (живеещи на семейни начала).

“В делото за катастрофата представлявах родителите на Славена. Те получиха по 120 хил. лева. Още преди процесът да приключи в Пловдивския окръжен съд, братът на момичето - Васил, ме попита дали и той може да предяви иск - бил е много близък със сестра си, грижел се е 8 г. за нея, докато майката и бащата са на гурбет в чужбина", разказва адвокатът.

Именно братът Васил, който от 6 г. е секретар на Бачковския манастир, първи посрещнал страшната вест. Полицаи го събудили в неделя с думите: “Ела да разпознаеш сестра си в моргата”. Младежът изпаднал в шок. Преди часове изпратил Славена усмихната. “Братът е бил съсипан от гледката Ползвал е психологическа помощ. Нямал е сили да каже на родителите си. Помолил това да стори чичо му”, припомни юристът. Когато Васил попитал дали не може да претендира за компенсации, Ройнов му обяснил, че по установената съдебна практика няма право на това. За брата, богослов по образование, било необяснимо.

“Исках да заведем това дело, защото се почувствах дискриминиран. Смъртта на сестра ми преобърна целия ми живот. Грижех се години наред за нея, споделях всичките ѝ радости и тревоги”, казва Васил Апостолов.

Адвокатът му Валентин Ройнов преравя стотици страници, за да се подготви за сложния казус. Коства му години труд. През 2013-а завежда дело от името на Васил Апостолов за обезщетение от застрахователя в Асеновградския съд.

Едва през март 2015 г. казусът отива във ВКС, но там засяда. Цяла година по него няма никакво движение.

 “Тогава заподозрях, че сме засегнали чувството за справедливост на върховните магистрати”, коментира адвокатът. Лъч надежда му дава публикация в “Правен свят” през пролетта на 2016 г. От нея ставало ясно, че ВКС е образувал тълкувателно дело дали в кръга на увредените лица от катастрофи се включват братята и сестрите, както и други роднини и имат ли право те на обезщетение. Решението излиза през юни и преобръща цялата досегашна практика. Според него братята и сестрите, бабите и дядовците, внуците и по изключение всяко друго лице, което е установило трайна емоционална връзка с жертвата, подлежат на обезщетение. На 5 декември т.г. е насрочено делото на Васил във ВКС. Тогава ще се прецени дали искът му ще бъде уважен. Именно тълкувателното решение на ВКС за конкретния случай предизвика трус сред застрахователите.