На 24 октомври честваме 90 години от рождението на любимия на поколения българи писател Йордан Радичков. Представителят на магическия реализъм у нас е роден на днешната дата през 1929 г. в монтанското село Калиманица. По повода 90 балона с цитати на писателя ще полетят в небето над Монтана. Празничната програма включва и поклонение пред паметника на майстора на късия разказ, който се намира в центъра на града. Ще бъде открита и документалната изложба "Памет за Радичков".
Столицата отбелязва 90-годишнината на автора с театрално представление. Пиесата на Радичков "Суматоха" оживява на сцената на Столична библиотека. Самодейната театрална трупа от село Антон пристига специално в София, за да представи своята интерпретация на най-обичаното представление на писателя. Движеща сила зад трупата е младият актьор Иван Николов, който е познат на софийската публика от представлението на Театрална работилница "Сфумато" "Това не е Хамлет". Николов е родом от село Антон и е почитател на творчеството на Йордан Радичков.
Представлението е с начален час 19:00 ч. и вход свободен.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки", казва Радичков.
През 1959 г. писателят издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Сред най-известните му творби са "Ние, врабчетата", "Шарена черга", "Свирепо настроение", "Водолей", "Козята брада", "Барутен буквар". Радичков е автор на сценариите на филмите "Горещо лято" и "Привързаният балон". Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Удостоен е с престижната международна италианска награда "Гринцане кавур" за белетристика (1984) и с Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). За книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга през 1996 г.
Носител е на българските награди: голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.