8 март е един криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, малко лицемерен, дори смешен, за други заради клишето, в което се е превърнал.

Този празник днес отразява всички лица на жената. Празникът на майките - ние, като техни деца, им отдаваме. Други жени пък очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. Трети – необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип.

Празникът има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но истината е, че се е деформирал и малцина си спомнят откъде идва поводът, защо е точно тази датата.

Преди всичко останало – той е празник от жената за жената.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20-и в., която поражда протести за подобряване на условията на труд.

История, градена от малки триумфи, като правото да има еднаква тоалетна за жени и мъже или големи – като правото да гласуваш и да бъдеш избирана.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, отново през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология.

У нас 8-и март провокира смесени чувства. Някои го приемат като отживелица от социализма, за други пък той е признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

Обичайно на днешния ден децата подаряват картички и цветя на майките си, а мъжете засвидетелстват още веднъж любовта и уважението към половинките си.

Честит празник!