До 5 и 6 милиона лева ще набъбне общинският бюджет за културни събития през следващите две години, обяви кметът Иван Тотев по време на дискусията за бъдещето на новите артистични пространства под тепетата и на политиките в културния сектор. 

Той подчерта, че след 2019 г. творците и  културните оператори ще трябва заедно да решат накъде - ще продължи ли градът да разгръща мащабни проекти с европейски партньорства, или ще се върне към ситуацията отпреди Европейска столица на културата.

Въпросът е как тази инерция ще се поддържа и може ли да се поддържа. Община Пловдив има един механизъм, с който поне отчасти да обезпечи събитията. Ясно е обаче, че трябва да направим промяна. Да си отговорим на въпроса искаме ли след 2019-а мащабните чужди проекти. През 2020 и 2021 г. ще има три пъти повече пари за събития от Културния календар, но ние трябва да решим какъв да бъде той. Няма как тези средства да подсигурят провеждането на всички събития, които в момента минават през отворените покани на общинска фондация „Пловдив 2019“, каза кметът.

Зад тезата, че добрите проекти трябва да бъдат подкрепяни и то при съвсем нови правила на играта заговориха немалка част от участниците. Аргументът бе ясен – няма как да осъществиш мащабно събитие с международно участие, ако не си наясно в дългосрочен план със средствата за финансиране.

Така културните оператори ще могат да работят по ясна програма напред в годините и ще има устойчивост и качество, обединиха се участниците в дискусията в Дома на културата.

Обединяващо бе и предложението на драматурга Александър Секулов международните контакти, създадени около инициативата Европейска столица на културата, да бъдат публични, а не затворени в компютрите на общинската фондация.

Да може всеки да разполага с тях, да търси партньори, да създава връзки. За мен не е безразлично, ако фондацията има примерно контакти с 40-50 театри по света, аз да имам техните контакти и да мога да установя връзка. Да комуникираме. Не е хубаво тези контакти да са собственост само на фондацията, аргументира се Секулов.

Той подчерта, че това е един от начините инерцията от 2019 г. да не изтече и градът да се възползва от факта, че българските културни оператори са станали видими благодарение на Европейска столица на културата.

По време на дискусията се коментираше и темата за управлението на нови културни пространства – изложбените зали на Дружеството на пловдивските художници, галерията в Детмаг, кино Космос.

Как тези пространства да заживеят активно и да не стоят затворени зависи от творците и институциите на Пловдив, но най-важната мисия посочи писателят Недялко Славов: „Трябва да възпитаваме публики, да отворим училищата и университетите към театри, галерии, библиотеки“