На 10 април се навършват 47 години от полета на първия български астронавт Георги Иванов в Космоса. Космическият кораб „Союз-33”, който е част от програмата „Интеркосмос” е изстрелян в орбита на 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време от Байконур.

Командир на полета е Николай Рукавишников. Заедно с него е и българският астронавт.

Полетът продължава 1 денонощие, 23 часа, 1 минута и 16 секунди.

Екипажът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют-6”. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. Внезапно обаче, на 3 км от станцията, основният двигател на „Союз-33” отказва. Екипажът в станцията „Салют-6“ вижда искра/пламъци от главния двигател. Следват три неуспешни опита за пускане на главния двигател. Скачването е отменено.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята.

Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

"Союз-33" се приземява успшено на 320 km югоизточно от Жезказган в Казахстан.

Днес Георги Иванов разказва: „Спомням си първия си и, за съжаление, единствен полет в най-малките подробности, а понякога дори го сънувам. Най-трудното по време на полета беше отказът на основния двигател, който позволяваше да се извършват маневри. Поради тази повреда се оказахме с около 12 часа свободно време, докато в Центъра за управление на полета решаваха задачата за нашето завръщане. По-голямата част от това време прекарах с фотоапарат в ръце, снимайки Земята, космическата станция, Луната“, пише БТА.

„Това беше първото балистично спускане на „Союз“ в историята, на места претоварването беше десетократно. Но ние издържахме“, разказва още Иванов. Въпреки всички трудности, мисията завършва успешно, а 12 април Иванов определя като свой „втори рожден ден“.

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. 

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.