България се намира в изключително тежка демографска криза. Децата са намелили наполовина от 1992 г. насам. Вече трета година страната ни няма приета Стратегия за детето. През 2021 г. имахме три пъти избори, което се отразява на детските политики. COVID пандемията също повлия най-тежко на децата. Те бяха затворени в домовете си, което доведе до много депресии и психологически проблеми сред подрастващите. В момента преживяваме война, която се води само на няколкостотин километра от нас. Над 100 000 бежанци от Украйна са в България, над половината от тях са деца. Това са деца с много тежки травми – бомбардирани, загубили родители, видели смърт, които ще преживяват още много дълго. Тази тревожна картина описа Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за децата, при представянето на ежегодния мониторингов доклад „Бележник 2022: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?".

Оценката, която гражданските организации поставят на държавата в грижата ѝ за децата за изминалата година, е „Среден 3.18”. Тя обхваща областите, свързани с участие на децата, благосъстояние на децата, семейна среда и алтернативни грижи, закрила от всички форми на насилие, правосъдие за деца, ранно детско развитие, детско здраве, образование, спорт, култура и свободно време. Автори на „Бележник 2022” са 30 експерти от граждански организации и 7 външни оценители. Чрез проведени анкети във формирането на оценките и препоръките се включват и 160 деца, млади хора, родители и професионалисти.

Според експертите, ангажирани в тази сфера, проблемите в сектора са от десетилетия, но въпреки това политиката не се променя. „Стратегията за детето бе подложена на същата дезинформация и пропаганда, която преживяваме с много други стратегически документи, с COVID истерията и войната”, обясни Богданов.

Детско здравеопазване

В периода от 1 януари до 30 септември 2021 г. около 16% от родилките у нас са били здравно неосигурени. От тях само една пета са получили преглед и полагащи се изследвания веднъж през деветте месеца. Това означава, че огромен брой деца се раждат, без майките им да са получили каквато и да било грижа. От това следват голям брой усложнения, които освен че оставят последици в здравето на децата за цял живот, са и много скъпи за нас като общество, посочи Надежда Цекулова от Български Хелзинкски комитет.

Според данните в доклада, раждането на една здраво бебе струва на държавата 340 лв. Това е сумата, която се харчи от раждането му до изписването му от болница. Разходите за недоносено бебе с леки усложнения са 2- пъти повече – 6058 лв. Бебе със средни усложнения има 100 пъти повече разходи – 30 497 лв., а с тежки усложнения – 300 пъти повече (100 000 лева).

„Другото, което можем да маркираме като много ярък показател, е детската смъртност. Пред последните 10 години гравитираме между 1 и 3 място по този показател в Европейския съюз”, посочи Цекулова. През 2020 г. у нас са починали 301 деца под 1 година. Детската смъртност обаче е много различна в отделните области в страната. В София, Пловдив и Бургас тя е под средната за ЕС, но има и области като Сливен и Монтана например, в които тя е пет пъти по-висока.

Цекулова алармира, че е изключително сериозен и кадровият проблем в здравеопазването у нас. От 2020 г. до 2021 г. педиатрите, които работят със Здравната каса, са намалели с 13.4%. От 872 те са станали 755. Ако тази тенденция се запази, след 7 години държавата ще остане без нито един специалист. Още по-тежко е положението с медицинските сестри. България разполага с два пъти по-малко медицински сестри от необходимото, за да бъде оказвана качествена медицинска грижа. Има детски отделения в София, в които работят само по две медицински сестри, които са в пенсионна възраст. Броят на акушерките в България е 3251, а средната им възраст – 55 години.

Тя отново подчерта, че единствено България няма специализирана детска болница и е изключително важно тя да стане факт в обозримо бъдеще.

Насилие спрямо децата и системата за закрила

738 сигнала за насилие над деца са постъпили на Националната телефонна линия за деца 116 111. Основният процент от тях са били в семейството (605). Следват случаите на улицата, на обществено място, при близки и роднини и в училище. Според доклан на УНИЦЕФ в периода 2019-2020 г. 1 от 7 деца в България съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, най-често в социалните мрежи и онлайн форуми. По-големият процент от тези деца са момичета. Децата с увреждания двойно по-често са жертви на онлайн тормоз. Те стават и по-лесни жертви на сексуално посегателство.

През 2021 г. са убити умишлено 18 деца. 222 са били подложени на разврат, 227 – на телесна повреда, 9 са отвлечени, а 6 са жертвите на трафик на хора. Общо 343 малчугани са били ограбени, измамени или изнудвани. 494 са жертвите на други криминални престъпления.

„Темата за насилието е тежка, но някак ние оставаме до емоционалната реакция. Проблемът с насилието над деца е системен и трябва да има системни решения. Това е визия за това как да станем страна, която има нулева търпимост към насилието над деца”, каза Мария Брестничка от Националната мрежа за децата. И посочи, че имаме огромен проблем как се сигнализират случаите на насилие. В момента случаите на насилие на деца онлайн се сигнализират предимно към Центъра за безопасен интернет, който не е държавна структура и не получава никакво държавно финансиране. И по тази причина от юли месец ще затвори.

„Изключително важно е да си дадем сметка и дали нашите закони защитават достатъчно добре децата от насилие. За миналата година имаме случаи на деца, които са настанени в т.нар. възпитателни училища, интернати, които по своята същност наподобяват затвор, защото са проституирали. С други думи нашата държава не успява да разпознае детето жертва на сексуална експлоатация и вместо да му помогне, го затваря. Това се случва заради все още функциониращия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетните, който е над 70-годишен и засяга над 7 000 деца годишно”, посочи Брестничка.

Друг голям проблем е и претовареността на социалните работници, които работят в Системата за закрила на детето. В България все още има 16 отдела за Закрила на детето, в които един социален работник работи с 60-70 случая, и 5 отдела, в които се работи с над 100 случая. Това означава, че един социален работник трябва да взима решения за над 100 деца, които са в сложни ситуации, които са в риск и имат нужда от спешно решение на проблемите”, даде пример Брестничка. В Пловдив 22 социални работници отговарят средно за по 35 деца. Целта е броят им да намалее поне наполовина.

„Нужно е системата за закрила да бъде реформирана спешно”, призова тя.

Как да осигурим по-добър живот на децата в България

440 000 деца в България живеят в риск от бедност. 64.7% са в многодетни семейства с три или повече деца. 50.0% са в едночленни семейства с едно дете. Всяко четвърто дете не може да си позволи участие в училищни екскурзии, дейности и тържества, за които се плаща. Всяко четвърто няма втори чифт обувки, подходящи по размер, независимо от сезона.

„За да има едно общество визия за семейната политика, трябва семейството да е ценност. Тогава ще имаме и национални цели. Ресорните министерства по образование, здравеопазване и социална политика ще имат цел в рамките на всяка една година какво да направят, за да може българското семейство да бъде подкрепено. Ако има поставени цели, трябва да има и някакви резултати, които да показват, че семейството е подкрепено. Резултатите в България обаче не са оптимистични и голяма част от причините се крият в това, че българското семейство не е ценност. Нещо повече – когато дете е в риск, все още то бива настанявано в несемейна среда. Което означава, че ние нямаме алтернативи”, заяви Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца”.

Тя е категорична, че трябва да се работи с младите хора, които да имат по-добро разбиране какво означава да създадеш семейство и дете. Защото с младите хора не се работи в тази насока. Пример за това е и фактът, че много млади хора стават родители без никаква подготовка. Подготовката за появата на бебето, семейните отношения, домашната среда – всичко това остава встрани от ангажиментите на здравната система по време на бременността. „Ние пропускаме по време на бременността да помогнем на семейството да се справи с предизвикателствата”, каза Шалапатова. Също така след изписването на детето от болницата, то повече не е обект на наблюдение от здравната система.  

В същото време по данни на Евростат България е на първо място по раждания под 20-годишна възраст.

Според Шалапатова темата с детските ясли също е доста гореща. Отношението на голяма част от персонала, повечето в пенсионна възраст, към родителите е като към хора, които зависят от тях.

„Цялото това отношение – от здравната система по време на бременността, яслената грижа и предучилищно образование, дори и в социалната система, нагласата е, че родителите винаги са виновни. Но вместо да обвиняваме родителите, трябва да намерим начина да станем техни партньори в това те да бъдат успешни, семейството да бъде здраво и да няма разпад”, категорична е изпълнителен директор на фондация „За нашите деца”.

Тя отбеляза, че има и много проблеми в приемната грижа и осиновяването.