Сирак търси родната си майка. Мъжът е на 43 години, казва се Стефан Недков Великов и живее в пълна мизерия в село Батак, община Павликени.

Когато съдбата е мащеха, божията ръка задължително ще те погали, за да ти изпрати неспирни житейски изпитания, които никак не е задължително да сломят духа ти. Такъв е животът на Стефан Великов от павликенското село Батак, предаде БНР. 43-годишният мъж е сирак, изоставен от майка си при раждането, но пък се оказва надарен с таланта да пее и имитира, с което радва стотици непознати хора.

Битието му е низ от митарства из сиропиталища и интернати, от квартира на квартира в цяла България. Стефан Великов потърси Българското национално радио, за да разкаже за съдбата си, надявайки се да го чуе родната му майка: Правя опити да открия родителите си. Навремето с мен се свърза, надявам се да не е починала тази жена, Невена Хайгърова, 86 години. Писа лично до мен – до Стефан Недков Великов. И така – тук, в града, на моя приятелка племенницата имаше връзка с един кубински студент и роди дете от него. Тя е дала детето за осиновяване и се ожени за инженер. И не ми дава покой до ден днешен да си мисля, че майка ми е имала връзка с кубинец.

През годините мъжът е правил неколкократно опити чрез домовете да открие коя е жената, която го е родила. От 1991 година Стефан Великов е пенсионер по болест, има вродена птоза на лявото око - падане на клепача. Поработва по къщите на хората в Батак, за каквото го повикат. Казва, че не го мързи да копае в градините, да сече дърва, да бърка бетон. Единственият сигурен доход, на който разчита, е пенсията от 137 лева.

Казва, че през зимата изтеглил два заема, за да преживява, а напоследък на няколко пъти го обират – от мобилния телефон до последния инцидент, когато му задигнали хляба и двете кофички с кисело мляко. До толкова е изпаднал в мизерия, че ходи навън по чехли за баня. Живее в малка къща без ток и вода: Благодарен съм много, много на кмета на населеното място Димитър Димитров, който ми намери квартира наистина, но не се знае до кога ще бъда в тази квартира. Нямам ток, къпя се навън и не са добри условията.

Единствената опора, освен в хората в Батак, Стефан Великов среща в музиката и имитациите, които прави.