Все повече деца на гурбетчии се връщат на училище у нас. В повечето случаи причината е, че родителите им са се прибрали от работа зад граница. Само за миналата година завърналите се в родни училища деца е 3085 деца година, сочат данни на просветното министерство, цитирани от „Монитор“. Най-много от тях са започнали да ходят на училище в Пловдив – 396. По над 200 има и в областите Стара Загора, Пазарджик, Бургас и Варна.
 
В тази бройка влизат хлапета, които са посещавали училище, след това са напуснали страната ни с родителите си, но отново се връщат и продължават обучението си. Малчуганите, които са родени в чужбина и за първи път ще бъдат част от българската образователна система, също попадат в списъка.

В столицата са се завърнали деца от цяла Европа, САЩ и Арабските емирства, коментира шефката на образователния инспекторат в София Ваня Кастрева. След като вземат своите документи, процедурата за записването им зависи от класа, който са завършили в чужбина.

„От първи до четвърти клас трябва да имат превод на документите от заклет преводач, от 5-и клас нагоре се изисква и апостил на документите. От 7-и до 12-и клас необходимите документи се легализират от регионалните инспекторати по образованието, като е важно да имат и нотариална заверка“, обясни Кастрева. Тя уточни, че родителите имат затруднения най-често още на този етап, тъй като забравяли за апостила или изцяло да си вземат документите за завършен клас и се налагало да търсят помощ от познати в същата държава.

Преди за изберат училище, в което има свободни места, родителите трябва да проверят дали децата им трябва да полагат приравнителни изпити. От първи до шести такива не се изискват и кандидатстването се извършва в желаното училище. Кандидат-гимназисти и учениците от седми клас нагоре обаче задължително се явяват на изпит, с който да покажат знанията си по български език и литература, ако не са го изучавали в неделните училища. 

Спрямо образователната система, в която са били, може да се наложи да полагат и изпити по история или география. Всички предмети, по които завърналите се ученици ще показват знания, се включват в удостоверението, което те получават за признат клас от регионалното управление, уточни шефката на образователния инспекторат.

В случаите, в които детето не знае добре български, или досега е учило в държава, в която учебният материал се взема по-бавно, отколкото у нас, ученикът може да не преминава в следващ клас. „По желание на родителите децата могат да повторят последния успешно завършен клас“, каза Кастрева и подчерта, че е важна и подкрепата на училището, в което детето постъпва. 

От тази възможност се възползват родителите на ученичка, която завършва първи клас тук, но след това заминава за Англия. Там тя завършва успешно 6-и клас, след което родителите й се връщат обратно в България. „Предстояха й матури, за които не се е подготвяла, не беше учила материала по български, а по математика пресмятаха по-различно. Решихме да повтори една година, за да има повече време“, коментира майката на момичето. Сега тя няма проблеми и е приета в гимназията, в която иска след 7-и клас.

Ръководството на всяко едно училище е в правото си да реши дали да приеме едно дете във втори клас на база представените от родителите му документи за учене в чужда страна, обясни началникът на РУО-Стара Загора Татяна Димитрова. Според нея случаите на деца, завършили първи клас в чужда държава и завърнали се обратно у нас, са най-вече в общини като Николаево и Мъглиж, където местните масово дирели препитание като сезонни работници в Гърция, Италия и Испания. 

„През последните три години не сме имали случай за пристигащи от чужбина със завършен първи клас, хората предпочитат малките да се научат да четат и пишат в родното си място, разчитат най-вече на баби и дядовци!“, коментира зам.-директорът на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Николаево Николина Петрова.

В Добрич пък за учебната 2018/2019 са заминали с удостоверения 380 ученици и са се завърнали 176. По-малките ученици нямат затруднения с постъпването си в българско училище, тъй като наваксват материала в неделните школа или с частни уроци. Трудностите са при по-големите, тъй като в някои училища се завръщат деца в четвърти клас, които знаят да четат на български, но нямат никакви граматически познания.

"Повече учене, повече четене, повече домашни". Така синтезира обучението в България 18-годишният Денислав Ердогду, който се е завърна в Шумен от Северна Ирландия, за да продължи и завърши тук средното си образование.

Денислав е преминал два пъти адаптация на ново място и сега може да направи сравнение между училищата и образователните системи - тук и там.
Две години учил в Северна Ирландия. Оказало се, че по много предмети бил напред с материала. По математика нещата, които взимали в час, в Шумен той ги бил учил в 7-и клас. Две години по-късно това се върнало при него като бумеранг, когато трябвало да наваксва пък учебния материал обратно, вече в България.
В Лърган изкарал добър успех и в края на учебната десета година там, след като издържал изпитите, влязъл в паралелка В2 в колеж, отново за средно напреднали. На втората година в кралството дошло решението за връщането в България.

Завръщането обратно се оказало толкова смела стъпка, колкото и заминаването. Тук го чакали изпитания, които му помогнали да оцени плюсовете и минусите на двете образователни системи. "Сега мога да споделя, че според мен е по-редно едно дете да завърши средното си образование тук, защото децата у нас научават много повече и излизат с повече знания от училище, отколкото в Ирландия" - категоричен е младежът.

В Шумен се оказало, че за времето на престоя си в чужбина е изостанал леко по химия и физика и особено по математика.

"Наистина това, което учех там в XI клас, при нас в България го бях учил в 7-и клас, там ми се чудеха как толкова бързо решавам задачите." В Шумен Денислав трябвало да държи 15 приравнителни изпита - по всички предмети, дори по музика и изобразително изкуство, като изпитите не били никак формални.
Като сравнява кое в Северна Ирландия е било на по-високо ниво, Денислав без колебание назовава часовете по физическо възпитание.

"Имахме в училище футболен стадион, игрище за крикет, игрище за баскетбол, плувен басейн, пълна база, от което се нуждае за физическото си развитие един подрастващ младеж и да тренира в училище" - изрежда момчето. Според личните му наблюдения и часовете по химия, физика и биология са по-практично ориентирани и част от тях са изнесени извън училище с открити уроци и екскурзии.
В момента Денислав е в 12-ти клас и го чакат матури, засега се справя без частни уроци, нещо като практика, която е непозната в Северна Ирландия. Там частни уроци няма. Когато някой не може да се справи с нещо или да реши някаква задача, казват, ок, колкото може, толкова.

Когато се завърнах обратно в Хуманитарната гимназия (СУ "Йоан Екзарх Български", б. а.) в първите няколко месеца аз бях стресиран. В Северна Ирландия не съм писал домашни, нямах проекти вкъщи, нещата ми оставаха в шкафче в училище. Тука прибирам се - уроци, изпитвания, домашни" - прави сравненията бъдещият абитуриент.
В почти всяко училище в Шумен през новата учебна година ще има по няколко завърнали се деца на емигранти. По наблюденията на педагози основният поток е от Великобритания. В СУ "Сава Доброплодни" ще имат едно дете във втори клас и едно в седми. Родителите им са предпочели децата да повторят годината, за да наваксат това, което са изпуснали в чужбина.