28 изоставени деца от Пловдив са намерили семейство през тази година. 18 от малчуганите са били осиновени в страната, а 10 са заминали да живеят в чужбина. Още 109 малчугани чакат да гушнат своите нови родители. Те са вписани в регистъра, воден от РДСП Пловдив, като деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. 52 от тях са здрави и 57 деца със заболявания или увреждания. 50 семейства пък са преминали обучение в Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив, подготвяйки се да отворят дома си за дългоочакваната рожба.

„Тази година Министерство на труда и социалната политика промени програмата за обучение на кандидат-осиновители. И ние като доставчик на социални услуги предприехме актуализация на нашия курс. Така продължителността е променена от 40 на 50 часа и кандидат-осиновителите преминават обучение в рамките на 5 дни”, разказа пред TrafficNews.bg директорът на комплекса Недка Петрова. Допълнително с бъдещите родители активно се дискутират теми като безопасна грижа, грижа за новородено, грижа за деца със специални потребности и деца със здравословни проблеми. Ангажиран е лекар, външен специалист, който да се среща с кандидат-осиновителите, а също и екип на БЧК, който учи хората да осигуряват адекватни грижи за детето, когато то дойде в тяхното семейство. „От друга страна, сме включили и психолог в обученията, защото е важно хората, които идват тук с много страхове и въпроси, да получат възможно най-изчерпателна, достоверна и професионална помощ и да бъдат добре подготвени за това, което им предстои. Много бихме искали занапред това обучение да не се случва само в периода, когато те кандидатстват за осиновители. А да получат надграждащо обучение и когато приемат детето в дома си. Тогава им е нужна помощ, за да се справят с храненето на детето в първите дни, с неговите страхове, с това как да го подкрепят в представянето му в училище или детската градина”, посочи Петрова.

От тази година в Комплекса за социални услуги за деца и семейства се организират и срещи на осиновители и групи за подкрепа. Водещ е Дора Прангаджийска, психолог и психотерапевт с дългогодишен опит в работата с осиновители и осиновени, автор на книгата „Благодаря ти, мамо. Пътят на осиновения от гнева до прошката". Самата Дора също е осиновена, което й помага още повече в работата.

„Разбрах, че съм осиновена по изключително болезнен начин. Но интересното е, че като че ли винаги съм знаела, винаги съм се съмнявала. Дали е било просто тийнейджърски бунт? Едва ли, защото още като много малка съм питала директно майка ми дали не съм осиновена. Не съм имала конкретна причина да го направя", разказа пред родители и кандидат-осиновители Дора. Тя сподели, че повечето осиновени деца усещат някаква празнота. Усещат, че това не са техните родители, независимо че в повечето случаи те се страхуват да признаят истината. Затова най-добре е истината да бъде казвана от самото начало, за да може детето да израсне с нея. Самата Дора научила за своето осиновяване по много болезнен начин. „Бях на 20 години, когато почина майка ми. Дни по-късно, още не беше минал траурът, една съседка ме спря на улицата, погледна ме в очите и директно ми каза: „Ти защо не отидеш в София да намериш майка си? Никога няма да забравя този момент. Блокирах, просто стоях, гледах я и нищо не можех да кажа. Сълзите ми сами потекоха от очите, а аз дори трудно си поемах дъх. Никога повече не проговорих на тази жена, въпреки че днес си давам сметка, че тя не е искала да ме нарани, а можи би дори да ми помогне”, разказа психологът.

И даде пример с друга ситуация, при която дете от началото знае, че е осиновено. Две момчета си играят на площадката. Едното казва: Ти си осиновен. Да, отвръща другото без притеснения. А ти пък си просто роден!

„Чрез разкази, приказки и филмчета родителите трябва да търсят начин да кажат на детето истината. Проблемът е, че много родители, в страха си да не бъдат отхвърлени от детето, пропускат тези ситуации”, посочи Прангаджийска. Затова е важно родителите да бъдат подготвени още преди появата на детето в живота им. Да преодолеят страховете си, но и да не си позволяват да гледат на себе си като спасители.

Осиновените хора изпитват изключителна благодарност и признателност към родителите, които са ги осиновили. Дори и да знаят, че са осиновени, в нашето общество се толерираха едни роли, на родителите осиновители, че са спасители. Спасители на едни изоставени деца, които имат тежката съдба да не бъдат отглеждани от биологичните си родители. Дълбоко знаейки в себе си, осиновеният човек, че е осиновен, неминуемо се появява една благодарност, която не е фалшива във всички случаи, но някак си благодарност като задължение. Затова казвам, че родителите, осиновили деца, трябва да присъстват в живота на осиновените и благодарността да дойде отвътре в осиновения човек. Тогава, когато е истинска, когато е искрена. Не благодарност затова, че са му спасили живота, защото не смятам, че осиновяването е спасяване на човешки живот. Осиновяването е среща между едно дете и един родител. А не спасение, категорична е Дора Прангаджийска.