28% от българските деца живеят в бедност, съобщават от УНИЦЕФ по повод днешния Световен ден на детето.
Въпреки че детската бедност в България постепенно е намаляла през последното десетилетие, тя остава широко разпространена. Над 28% у нас живеят в монетарна бедност, което е четвъртият най-висок дял сред страните с високи доходи след Уругвай, САЩ и Испания.
Все пак България се нарежда сред първите 10 държави, които са постигнали значителен напредък в намаляването на дела на децата, засегнати от тежките материални лишения за периода 2015 - 2024 г., като постига най-голямото намаление от над 50 %. Въпреки тези постижения обаче, едно на всяко пето 15-годишно дете съобщава, че пропуснало хранене, защото не е имало средства за обяд.
Над 400 милиона деца по света живеят в бедност - на ден им липсват поне две жизнено важни нужди като храна и безопасни санитарни условия.
Повече от 1 на всеки 5 деца в страните с ниски и средни доходи – общо 417 милиона – изпитват тежки лишения в поне две ключови области, жизненоважни за тяхното здраве, развитие и благосъстояние. Това сочат данните на водещия годишен доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес по повод Световния ден на детето. Докладът предупреждава, че още повече деца са изложени на риск да изпаднат в бедност поради съкращения на глобалното финансиране, увеличаващите се конфликти и климатичните промени, които ограничават достъпа им до основни услуги.
Анализът показва, че 118 милиона деца изпитват три или повече лишения, а 17 милиона – четири или повече.
„Децата, които растат в бедност и са лишени от основни нужди като пълноценна храна, подходящи санитарни условия и сигурно жилище, са изправени пред тежки и трайни последици за своето здраве и развитие", сподели изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. „Това не трябва да е така. Когато правителствата се ангажират с преодоляване на детската бедност чрез ефективни политики, те могат да дадат шанс и възможности за по-добро бъдеще на децата."
Най-високите нива на многомерна бедност сред децата са концентрирани в Субсахарска Африка и Южна Азия.
Делът на децата, които са изправени пред едно или повече сериозни лишения в страни с ниски и средни доходи, е намалял от 51% през 2013 г. до 41% през 2023 г., което се дължи основно на приоритизирането на правата на децата в националните политики и икономическото планиране. Въпреки това напредъкът вече се забавя.
Конфликти, климатични и екологични кризи, демографски промени, нарастващ държавен дълг и задълбочаващи се технологични неравенства допринасят за увеличаване на бедността. В същото време безпрецедентните съкращения на официалната помощ за развитие (ODA) крият риск от задълбочаване на лишенията сред децата в страни с ниски и средни доходи.
Бедността застрашава здравето, развитието и образованието на децата – което води до по-слаби възможности за работа, по-кратка продължителност на живота и по-високи нива на депресия и тревожност. Докладът подчертава, че най-малките деца, децата с увреждания и тези, живеещи в условия на криза, са особено уязвими.
Докладът разглежда и монетарната бедност, която допълнително ограничава достъпа на децата до храна, образование и здравни услуги. Последните данни показват, че над 19% от децата в световен мащаб живеят в крайна монетарна бедност – с под 3 щатски долара на ден. Близо 90% от тези деца са в Субсахарска Африка и Южна Азия.
Докладът анализира и 37 страни с високи доходи, включително и България, като показва, че около 50 милиона деца – или 23% от детското население в тези страни – живеят в относителна монетарна бедност със семейни доходи значително под средните за съответните страни, което ограничава пълноценното им включване в обществения живот.
Макар че средният спад на бедността сред 37-те страни е 2,5% за периода между 2013 - 2023 г., в редица държави напредъкът е спрял или дори има обратна тенденция. Например във Франция, Швейцария и Обединеното кралство детската бедност се е увеличила с над 20%. За същия период Словения е намалила нивото на бедност с повече от една четвърт, основно благодарение на силната система за семейни помощи и законодателството за минималната работна заплата.
„Състоянието на децата по света 2025" подчертава, че преодоляването на детската бедност е постижимо ако правата на детето – заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето – бъдат поставени в центъра на всички стратегии, политики и действия на правителствата, насочени към намаляване на бедността чрез:
„Преодоляването на детската бедност не е въпрос единствено на ресурси или възможности, а на политически приоритети и по-добра ефективност и интегрираност на политиките. Приветстваме ангажимента на България към постигането на амбициозната национална цел за: намаляване на броя на децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, с 197 000 до 2030 г. УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя националните усилия за подобряване на благосъстоянието на децата и за гарантиране, че най-уязвимите получават необходимата подкрепа - включително чрез прилагането на Европейската гаранция за детето", подчерта Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
