През март 2004 година в Пловдивския окръжен съд бе регистрирано сдружение "Майки срещу дрогата". То е създадено от родители в помощ на семейства на наркозависими. Запълва една ниша в държавата, която и до ден днешен остава свободна територия. Какво да правиш, ако в дома ти се влезли наркотиците, към кого да се обърнеш за помощ, какъв е полезният ти модел на поведение, как да мотивираш зависимия да се лекува, къде да го изпратиш на лечение, как да се държиш, когато се върне, какво да правиш, ако стане рецидив...Въпросите са безкрайни, а готови отговори няма.

За тези 14 години пловдивското сдружение не само оцеля, но и остана единствено на фронта, на който имаше и други войници, които оставиха оръжие, победени от плътната твърда стена срещу тях.
За тези 14 години много неща се промениха, особено в наркопазара и характера на последиците. Ако при първоначалната мода на хероина криминалните деяния бяха дребни кражби и най- много дърпане на верижки от жени на улицата, то с навлизането на амфетамините и дизайнерските дроги тежките престъпления зачестиха. Има обяснение, свързано с влиянието на вида дрога върху поведението. Държавата бе застигната от това масово зло с поне 30-40 години след западните страни, но все още се държи като фирма за почистване при падане на първия сняг.

Държавна политика в тази сфера просто няма. Причините са много, но следствието е едно- мнозина печелят от наркоманите и техните семейства и нямат никакъв интерес ситуацията да се промени.

Догонвайки останалите, България инкриминира еднократната доза и напълни затворите с наркоманчета, описани от тогавашния председател на Окръжен съд- Пловдив и сегашен Главен прокурор Сотир Цацаров по следния начин през 2006-та година: " Обичайният обвиняем е ученик или студент от добро семейство.". Минаха години и престоят в затвора не им се отрази добре. Мнозина влизаха пак и пак. Единственото лечение, което държавата осигури, беше метадоновата терапия. Пусна по пързалката и държавни и частни програми, които обраха хероиновите наркомани, а на изхода са малцина.

Само в Пловдив над 800 души са на метадон. В момента, в който тръгна държавната метадонова програма, автоматично затвори детоксът, който даваше възможност и за друг избор- продължителна резидентна програма за лечение и излизане на чисто. С навлизането на амфетамините и дизайнерските дроги, които се употребяват от доста ранна възраст, в момента възниква един остър проблем, който на практика няма решение. Последиците от тези нови дроги са психотични разстройства, които задължително трябва да се лекуват в психиатрия. Само че в психиатриите приемат пациенти над 18 години, а твърде често пострадалите са под тая възраст. За тях няма болница. Единствената детска психиатрия у нас е в София и отказва да ги приема. По- рано в Университетската болница "Света Марина" във Варна имаше детско отделение с десет легла, което беше алтернатива, но то затвори. Това е положението.

За 14-те години от работата си сдружение "Майки срещу дрогата" успя да направи доста неща- създаде подобни родителски групи в около 15 града в страната, привлече като доброволци специалисти- психиатри, социални работници, психолози, юристи, проведе над 40 срещи с възрастни и с деца в цялата страна, десетки семинари с професионалисти от гранични области- социални работници от детски центрове, учители, лични лекари, пробационни служители, полицаи. Сдружението води партизанска война за всеки един наркозависим поотделно, защото след няколко опита да се промени системата, стана ясно, че това е начинът. Ежеседмични срещи с родители, нови и нови, срещи с наркозависими, проследяване на лечението, помощ при връщане. Подкрепа там, където обикновено се среща единствено стигма и осъждащо безразличие.  Нищо от това не е лесно.

В цялата практика на сдружението има само един случай, в който двама наркозависими дойдоха сами и поискаха да бъдат изпратени на лечение. Само единият отиде. За всички останали идваха обикновено майките. А всъщност приблизителната цифра на момчетата и момичетата, които решиха да изберат друг път в живота си и постъпиха в програми след намесата на сдружението, понякога няколкогодишна, е може би над 300 души. 


И до днес сдружението е отворено за всеки с проблеми в Пловдив в къщата на ул. "Арда" 9 А, всеки четвъртък от 18 часа. В сряда от 17 часа пак там започна отскоро работа група Анонимни наркомани. Тя се провежда по схемата на Анонимни алкохолици и съдържа 12 стъпки, това на практика е най- масовата терапия за тия проблеми в развитите страни. От 4 години на "Арда" 9 А се провеждат и сбирки на групата Анонимни алкохолици- всяка сряда от 18 и всяка събота от 13 часа. В групите няма терапевти, мотивираните участници идват сами и сами се борят за оздравяването си, това е тяхната философия. Добре дошъл е всеки, който има проблем в тая област и търси решение. Групите са отворени за всеки, който е дошъл доброволно.

Историите, които се развиха в първите седем години от дейността на сдружението, са описани в книгата "Всичко възможно", ИК "Жанет 45. Ето откъс от нея:

 История с близнаци


Тази история е толкова объркана, че не знаеш откъде да я захванеш. Става дума за двама близнаци, чиято майка сключва преди време втори брак в Германия, има син и там, но не спира да се бори и за тях, и двамата зависими от хероин. Когато случаят дойде до нас, се запознахме с бабата на близнаците и единия от тях, оставен от майката в България. Другият беше при нея, работеше, дори стягаше сватба с германка. Този тук обаче беше от най- костеливите орехи. Гледа начумерено, мълчи, настръхнал. Баба му до едно време се опитваше да го спасява, после го изгони на улицата. Там той започна да краде, полицията го арестува, образуваха дело.
В този момент се намеси още една от нас, доведе пак бабата, настоя да направим всичко възможно, за да го спасим. Обадих се на дознателката в районното управление, където бе арестуван. Жената се оказа много разбрана, обясних и как можем да го настаним на лечение в болницата в Раднево и да стои там, ако трябва, една година, но при всички положения това ще му бъде по-полезно, отколкото в затвора. Тя се съгласи и обеща да отложи следствените действия, докато той е в болницата. Да, но той влезе и...излезе след ден.

Захвана старата история- бродене по улиците, кражби. Лично се обадих на дознателката, за да и кажа, че се отказвам от застъпничеството си, в крайна сметка повече шанс има да оживее в затвора, отколкото на улицата, пък и той получи правото на избор и го пропиля. За негов късмет, тя беше в отпуска. Мина известно време.
Един ден на сбирка дойде майка му, доведе и другия близнак с едно момиче. Оказа се, че както бил добре в Германия, научил, че предишната му приятелка излиза от комуна в Испания, където е била 4 години. Върнал се веднага, зарязал немската си годеница, почти веднага тукашното момиче забременяло и в същото време отново посегнало към наркотиците. Отначало той се опитвал да я спре, но безуспешно. Просто започнал отново и той. Тя родила момиченце, което и двамата се опитали да изоставят в родилния дом, но тогава се намесила майка му от Германия, настояла да го вземат и да го гледат. Жената няколко пъти се опитваше легално да изведе детето там и да го осинови. Родителите на момичето отдавна бяха вдигнали ръце от нея и не искаха и да чуят за детето. Колко пъти тази жена пътува от Германия дотук, как ги мъкнеше един по един както котката примъква котенцата, само и само да се опитва да ги съвземе...

Тази драма в един момент се разви по доста особен начин. Единият близнак, първият, когото спасявахме, вече беше с присъда, нямаше право да излиза в чужбина. Другият, след като все пак една баба взе детето да го гледа и след като всички натиснахме и него, и приятелката му, се съгласи да се лекува. Майката размени паспортите им. „Подсъдимият” замина с паспорта на брат си в Германия, а „ чистият” остана в болницата в Раднево. След няколко седмици дойде новината, че близнакът в Германия е починал. Трагедия сама по себе си огромна, която стана още по- немислима с факта, че той почина под чужда самоличност, а брат му вече реално рискуваше да влезе в затвора заради чужди прегрешения. Отначало майката се опита да остави нещата така, но не издържа, призна на немските власти и ...понесе наказанието. Всъщност не знам дали има някакво друго наказание, но фактът, че и разрешиха да погребе детето си едва два месеца по- късно, е достатъчно...

Как се развиха нещата после? „ Чистият” близнак излезе от Раднево, приятелката му тук се люшкаше между небето и земята. Майката в Германия дойде за пореден път, прибра ги и двамата там. Последното, което чухме е, че работят и са добре. Детето остана тук. Още е бебе, но има признаци за умствено изоставане. Дано не сме прави...