119 години от рожденнието на Ванче Михайлов- един от великите българи на 20-ти век

На днешната дата преди 119 години в Ново село , край Щип (днес в Република Македония) се ражда може би най-великият българин, живял през 20 век. Иван Михайлов, познат още като Ванче или Ванчо е оставил светла диря в българската история.

Ванче е роден в родлюбиво патриотично семейство. Баща му и единият му чичо са дейци на Българската мадедоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а другият му чичо е полковник Спиридон Михайлов, оцелял в три войни за обединение на Отечството и загинал в антибългарския атентат, извършен на 16 април 1925 г., на Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на църквата „Света Неделя“.

Като отличен ученик, Иван Михайлов е получил предложение от сръбската държава да стане неин степендиант, в който университет в Европа пожелае. Но сръбското злато не успява да съблазни младия българин. Без да се колебае той приема предложението на легендарния войвода Тодор Александров да бъде негов личен секретар в София. Тук той участва и в създаването на студентското дружество „Вардар“. Наричан от много хора „Скромния“, Ванче е неотлъчно до Тодор Александров в неговата борба за освобождение на българска Македония. А след като Старио (както наричат Александров) е подло убит, Иван Михайлов застава начело на организацията.

Под негово ръководство ВМРО израства до мощен международен фактор, с който всички – и врагове, и приятели на България е трябвало да се съобразяват. Неговата дейност е била трън в очите на Югославия, която е предлагала камари злато на всеки, който може да я отърве от най-големия ѝ враг – борещият се само за българския идеал Иван Михайлов. Ръководейки ВМРО, той успява да нанесе сериозни удари върху сръбската агентура в България, правейки по този начин неоценима услуга на отслабеното след войната българско царство. Самият Михайлов се превръща в кошмар за югославските служби след като техен агент, вербуван да го убие, бива превербуван от Ванче и вместо по българския патриот, стреля по Жика Лазич, ръководител на сръбските служби.

За разлика от други световни революционери, Иван Михайлов не се опива от безграничната власт, която има и не се самозабравя. Напротив до края на активната си революционна дейност и след това, до края на живота си, кошмарът на враговете на България се е борил само и единствено за интересите на Родината.

Родолюбивата му дейност не може да бъде побрана в една кратка статия, затова ще цитираме някои от неговите мисли, които до ден-днешен възпламеняват патриотизма на заспалите:

„Македонски въпрос има само от Берлинския конгрес насам “

„Нека запомним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година“

"Македония без българи, огън да я изгори".

"Отговарям решително: аз съм българин от Македония".

"Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам".

"Лично аз признавам само български диалекти в Македония".

"Българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето".

"Когато в 1941 се отвориха българските училища в Македония, никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища".

"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа".

"Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

Иван Михайлов умира на 94 г. в Рим, Италия през 1990 г.