Животновъдът Галина Мирчева, председател на сддружение "Плевенско мляко- 2020" излезе с апел към своите колеги и към държавата, във връзка с епидемията от шарка по животните, която всеки ден взема нови жертви. Шарката е една от най- опасните заразни болести по животните. Тя не е опасна за хората, но се разпространява лесно, а вирусът оцелява дълго в естествена среда. Мерките включват изолация, уведомяване на ОДБХ, дезинфекция, ограничение на движението. 

Мирчева отправя предупреждение към другите животновъди да не допускат външни лица във фермите си, търговци на животни, да не транспортират животни без разрешение и да повишат мерките за дезинфекция. От държавата иска ясна комуникация и справедливи компенсации. 

За съжаление Пловдивска област е една от зоните , в които шарката се разпространява. Очаква се утре в Карлово да има среща между представители на Министерството на земеделието и храните и животновъди от района. 

Ето и апелът на Галина Мирчева: 

БЪЛГАРИЯ ОСТАНА ПОЧТИ БЕЗ ЖИВОТНИ!

ШАРКАТА ПО ОВЦЕТЕ ОБХВАЩА БЪЛГАРИЯ- НЕОБХОДИМА Е СПЕШНА МОБИЛИЗАЦИЯ!

Болестта вече не е изолиран случай, а системна опасност за отрасъла.

Животни се умъртвяват. Болката е неописуема.

За мнозина това е просто новина. За нас – хората, които се грижим за животните си – това е катастрофа.

Пиша това с тревога, с мъка и с надежда:

нека се загледаме отвъд новините. Там е истината. Там сме ние – хората, които още пазим живото.

Какво можем и трябва да направим — всички заедно. Ние сме длъжни да се пазим. Да се подкрепим. Да се изправим.

ПРИЗОВАВАМ ВИ КОЛЕГИ:

Спазвайте стриктно мерките за БИОСИГУРНОСТ!

НЕ допускайте в стопанствата:

– външни лица

– търговци на животни

– чужди превозни средства

– транспорт и преместване на животни без разрешение

-дезинфекцирайте обувки, инструменти и входове задължително!

-следете внимателно животните – при съмнение (обрив, отпадналост, треска):

-незабавно сигнализирайте до ОДБХ!

Като стопани, животновъди, трябва да сме единни. Да говорим с един глас. Да споделяме публично. Не само помежду си – а пред обществото. Нека хората знаят.

Да изискваме яснота и отговорност. За всяко умъртвено животно. За всяка “мярка”.

Да настояваме за реална подкрепа, не само бюрокрация.

Към обществото:

– Купувайте българско. Подкрепете местния производител – така пазите не само традицията, а и сигурността на децата си.

– Питайте какво ядете. Не е все едно млякото откъде идва – от съседната ферма или от контейнер с прах от чужбина.

– Застанете до нас. Днес е нашата кошара. Утре ще е вашата трапеза.

От страна на институциите и държавата:

– Ясна комуникация и навременна намеса. Да се спре с паническите евтаназии без достатъчна експертиза и доказателства.

– Обезщетения – навременни и справедливи. Не след година. А когато семейството още има какво да спаси.

– Превенция, а не само наказание. Дезинфекция, ваксини, контрол – не само след като всичко е загубено.

– Защита на родното производство. Законодателно, икономически, морално. България не може да бъде само пазар – тя е земя, труд, хляб.

– Национална стратегия за животновъдството. Искаме дългосрочна визия – не кърпене на кризи.

Ние не искаме милост. Искаме справедливост. Искаме да ни има.

Искаме нашите деца да могат утре да гледат животни,

да доят овце, да правят сирене, да живеят честно.

Не да бъдат последните.