Кметът на София Васил Терзиев реагира на поканата на Бойко Борисов да се срещнат в парламента заради кризата с отпадъците. В позиция, публикувана в социалните мрежи, Терзиев заявява, че столицата няма нужда от извънредни акции и популизъм, а от предвидима държавна политика и системни решения. Той настоя държавата да поеме своята отговорност в управлението на отпадъците и подчерта, че София иска не подаяния, а нормалност и уважение.

Не за мен. За София.

Г-н Борисов ме кани в парламента – да „даде“ пари на София за отпадъците. Предлага промяна в Закона за обществените поръчки, за да можем набързо да купим техника за 100 или 200 милиона лева.
Благодаря за “подадената ръка”. Всеки, поел подадена ръка от Борисов, е потънал в плаващи пясъци. Ние имаме нужда от стабилна основа. Получих покана и от премиера. Винаги съм готов за диалог, когато той е в полза на града и основан на реални действия, а не на поредния популистки жест.
София има нужда не от извънредни акции – това го могат и доброволците от кварталите, както се вижда. София има нужда от стабилна, предвидима и професионална държавна политика за управление на отпадъците.
Битката на София с отпадъците днес е видима, но не е от вчера. Проблемът е резултат от години нерешени зависимости, липса на контрол и разпадаща се държавна система за управление на отпадъците. Ако държавата иска да помогне, нека започне от това да изпълнява задълженията си и да не пречи.


Да се криминализира незаконното депониране – за да не се борят общините с планини от земни маси и строителни отпадъци, струпани където и както някой реши, включително в деретата на реките.
Да се въведе депозитна система – модерна, прозрачна и справедлива, за да повишим нивото на оползотворяване.
Да се либерализира системата за събиране на отпадъци от опаковки така, че общините да се организират и да получават събраните такси, вместо да бъдат заложници на няколко частни организации.
Така половината от отпадъците, които днес заравяме в депата, могат да се превърнат в ресурс и да се върнат обратно в икономиката. Така и “замърсителят плаща” няма да ни плаши повече.

От 20 години държавата търпи пълен провал в това – време е да си свърши работата.
На местно ниво подкрепата минава през същото – системност и капацитет.
Имаме нужда от конструктивно мнозинство в Столичния общински съвет, за да приемем решенията, които ще подобрят събирането и оползотворяването на едрогабаритните и строителните отпадъци.
Имаме нужда и от укрепване на капацитета на общинските дружества, които носят отговорност за чистотата – не с лозунги, а с техника, хора и ясни правила.

И понеже Борисов ми предложи да ида с празен лист, чувствам се свободен да продължа списъка с още няколко важни теми, които чакат държавата да си свърши работата.


Министерството на транспорта и на финансите да осигурят справедливо финансиране на градския транспорт – държавата да споделя разхода на общините – наполовина, както е уредено в Регламент 1370 на ЕС. Вместо поредната еднократна акция, да заложим системна подкрепа за финансирането на транспорта – 15 млн. всяка година. Държавата да изплаща в срока дължимата субсидия за картите за градския транспорт за учащи, пенсионери и хора с увреждания. МВР да поеме охраната на метрото като стратегически обект от национална сигурност.
МРРБ да осигури навременни плащания по инвестиционните програми. От 156 одобрени проекта сме получили едва 236 хил. лв., а чакаме още 35 млн. Ако има истинска загриженост за София – нека бъдат направени разплащанията по ключови обекти като бул. „Стамболийски“.
Да се създаде държавна програма за строителство на детски градини и училища с ежегодно финансиране, за да има място за всяко дете и капацитет за преминаване към едносменен режим на обучение.
И не на последно място – да се спре блокажът над работата на Общината дори за дребните промени в града. Да започнем поставянето на лампите в Южен парк или да засадим дърветата в Новата гора на София – малки дейности, за които вече месеци наред чакаме разрешение от РИОСВ.

Помощта за София не се изразява в чек с пари. Тя означава уважение, предвидимост, нормалност.
Не искаме подаяния, и най-малко – обещания.
Искаме държавата просто да не ни пречи да вършим своята работа.
София ще се справи – както винаги. Но не с акции и закани, а с план, професионализъм и упоритост.