В края на 23 декември последният работен ден преди коледните празници се разбра, че американски конгресмен официално е поискал налагането на санкции спрямо българския главен прокурор Иван Гешев. В писмо от две страници, адресирано до секретаря по финансите на САЩ, Уорън Дейвидсън преповтаря добре известни у нас обвинения срещу обвинител №1. В голямата си част те са застъпвани в публични изяви на подсъдимия за фалита на КТБ Цветан Василев и близкия до него журналист от изданието BIRD, а преди това от „Биволь“ – Атанас Чобанов. 

 В рамките на почивните дни една от партиите в парламента – „Продължаваме промяната“, не устоя и очаквано използва писмото на Дейвидсън, вероятно и защото само след седмица се очаква да получи мандат за съставянето на кабинет, който по всички прогнози ще е неуспешен. 

Прочитът на писмото, с което конгресмен Дейвидсън атакува персонално Иван Гешев и особено реакциите на гореизброените, даде основание да се заключи, че в случая се касае не толкова за единичен акт, плод на лобистки ангажимент, а на поредна атака, част от мащабна кампания по дискредитиране на обвинител №1 с цел овладяване на прокуратурата от кръгове, засегнати от нейните действия, но не само. Анализът на действията на широк кръг от лица, медии, партии и външни фактори, привидно нямащи нищо общо, категорично разкрива, че дискредитирането и отстраняването на Гешев като ръководител на българската прокуратура е част от много по-голям план, целящ задълбочаване на институционалната криза и цялостна дестабилизация на страната. 

Кръгът от лица, които имат пряк интерес от елиминирането на главния прокурор е прекалено широк, като в настоящия анализ са изброени само водещите от тях. Оказва се, че между тях има една обща следа – тази, че под една или друга форма, понякога пряко, друг път косвено, но всичките са свързани с режима, управляващ Руската федерация, близки до Кремъл олигарси и/или руското външно разузнаване. А последното е пряко засегнато от дейността на главния прокурор Иван Гешев от встъпването му в длъжност преди три години. 

Цветан Василев – подсъдим за фалита на Корпоративна търговска банка като нанесените щети се оценяват на почти 5 млрд. лв., източени умишлено през фирми-бушони. 

Акционер в КТБ преди банкрута ѝ с 9,9% е руската ВТБ. Свидетелства сочат, че по това време Василев се хвали, че е „съдружник“ с руския президент Владимир Путин. 

Осма година Василев се укрива в Белград, благодарение на близките си отношения с олигарси от най-тесния кръг на Кремъл, сред които и Константин Малофеев, санкциониран от САЩ. По разследване на българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия, през 2019 г. на Малофеев е наложена забрана да влиза в страната за срок от десет години.

Сред наблюдаващите прокурори по делото, които внасят обвинителен акт срещу Цветан Василев, е и Иван Гешев, избран за главен прокурор в края на 2019 г. И като главен прокурор Гешев продължи да иска връщането на Василев в България, където да бъде съден за източването на КТБ. 

От началото на престоя си в Белград, където се укрива от втората половина на 2014 г., Цветан Василев води кампания срещу прокуратурата, в т.ч. последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Кампанията срещу Иван Гешев е особено ожесточена с оглед на факта, че това е водещият прокурор в разследването на източването на КТБ. 

В кампаниите срещу българската прокуратура Василев прибягва до услугите на скъпо платени адвокатски кантори и лобисти във Вашингтон. По признания на самия Василев – целта на наемането на лобисти в САЩ е налагането на санкции над български магистрати, начело с главния прокурор.

Константин Малофеев – след укриването на Цветан Василев в Белград фалиралият банкер се опитва да прехвърли голяма част от активите на КТБ на подставени лица. В началото на 2015 г. срещу цена от „едно евро“ – французинът с руски паспорт Пиер Луврие обявява, че е придобил от Цветан Василев активи за над 1 млрд. евро – оръжейният завод „Дунарит“, военно-ремонтният завод „Авиоманс“, БТК, НУРТС, ТВ7, ГАРБ и др. 

Пиер Луврие - установени са множество доказателства, че зад международния аферист с руски паспорт стои именно Константин Малофеев. Връзката между Малофеев и Луврие, който в България се появява с още подставени лица – всичките свързани с Русия, се осъществява през Игор Гиркин – Стрелков, военен командир, подкрепящ руските сепаратисти в Донецк. 

Игор Гиркин – Стрелков е близък приятел с Луврие, както и бивш служител на олигарха Малофеев. 

Дмитрий Косарев - друг свързан с Малофеев руснак осигурява охраната и местопребиваването на Цветан Василев в Сърбия. Косарев участва в схемите по заграбване на активи от банкрутиралата КТБ.

Намесата на прокуратурата, в т.ч. на Иван Гешев, наблюдаващ по това време прокурор по делото срещу Цветан Василев, в голяма степен предотвратява схемите между Василев, Малофеев, Луврие, Косарев и др.

Николай Малинов – лидер на движение „Русофили“ е обвинен от прокуратурата през есента на 2019 г. за шпионаж в полза на Русия. По това време Иван Гешев е заместник-главен прокурор, отговарящ за работата на закритата през 2022 г. Специализирана прокуратура. Разследването за шпионаж се води именно от спецобвинители. Въпреки разкритията само месец по-късно – през ноември 2019 г., Малинов демонстративно е награден в Москва с орден, връчен му лично от руския президент Владимир Путин. По-късно съдията Андон Миталов, който е разрешил пътуването на Николай Малинов до Москва, е включен в санкционния списък „Магнитски“ от Департамента по финанси на САЩ. 

През 2019 г. , успоредно с обвинението на Малинов, по искане на прокуратурата, българското контраразузнаване издава забрана за влизането в страната на Константин Малофеев и Леонид Решетников, бивш генерал от КГБ, директор на Института за стратегически изследвания при администрацията на Путин в Кремъл 

Малинов твърди, че именно той е запознал Цветан Василев с Константин Малофеев. Факт е, че именно Цветан Василев осигурява възможност на Малинов и съдружника му в руската телевизия „Царьград“ Джак Ханик да опитат „да влязат“ в ТВ7, финансирана по-рано с 300 млн. лв. от парите на вложителите в КТБ. Руската телевизия „Царьград“ се финансира от Малофеев. Водени от Цветан Василев бележки, които попадат в медиите, разкриват за негова близост и с бившия офицер от КГБ Леонид Решетников. 

През септември 2022 г. - половин година след началото на войната на Русия срещу Украйна – Николай Малинов посещава Москва, където отново демонстрира близост с един от най-близките до Владимир Путин – външният министър Сергей Лавров. Разговорът на Малинов с Лавров е в компанията на Малофеев. 

Атанас Чобанов – представя себе си за разследващ журналист, а всъщност публикациите му целят да дискредитират официалните държавни институции, особено тези от тях, които имат активна роля по разкриване на противоправна дейност на влиятелни икономически субекти, както и противопоставящи се на руската агентура у нас. 

Подобно на много нещатни агенти на посткомунистически служби на Съветския съюз Чобанов представя себе си за прозападно ориентиран активист за демокрация, свобода на словото и върховенство на правото. От години живее във Франция като упорито крие компрометиращата го връзка с Русия по семейна линия. Съпругата на Чобанов е Мария Онучко, която също живее във Франция и работи за руски медии, които пропагандират политиката на Кремъл в Европа. Онучко е дъщеря на дългогодишен кореспондент на държавната РИА Новости в Париж и Брюксел Виктор Онучко. Спецификата на руския разузнавателен апарат изключва възможността кореспондентът на водещата информационна агенция в една от ключовите европейски столици да не е свързан с шпионски мрежи на КГБ.

Вероятно и поради тази причина, през 2020 г. при своя визита в Европейския парламент в Брюксел главният прокурор Иван Гешев се шегува при срещата си с български журналисти, като пита Чобанов: „Как е времето в Москва?“

Мария Онучко работи за изданието „Русия отвъд“, което има за цел разпространяване на руска пропаганда зад граница, в случая в една от страните, основателки на Европейския съюз. 

Интересна подробност е, че, както съпругата на Атанас Чобанов работи за руска международна медия, която привидно разпространява културна информация, в България идентично издание, но носещо името „Руски дневник“, се ръководи от Даниела Малинова, съпруга на Николай Малинов. 

През 2021 г. в публикации в медиите се твърди, че Атанас Чобанов е ползвал за офис в Париж имот, който е собственост на Васил Божков – Черепа. 

Самият Атанас Чобанов има доста спорно поведение и практики. Част от популярността му се дължи на използването на материали, получени очевидно по нерегламентиран начин от заинтересовани кръгове или персони като Цветан Василев, Васил Божков, както и политици. Това в голяма степен обяснява и фиксацията на Чобанов спрямо главния прокурор, включително и спрямо бившия председател на Конституционния съд проф. Борис Велчев.

В първите дни на 2022 г. Чобанов обявява, че е бил информиран от чуждо посолство в София, че е обект на проследяване и има риск за сигурността му. По-късно се разбира, че Атанас Чобанов си е позволил да запише разговора с представител на дипломатическата мисия на САЩ в България.

През последния месец Чобанов и неговият партньор в сайта BIRD – Димитър Стоянов, бяха обвинение от голяма международна компания, работодател на хиляди български и чуждестранни граждани, с офиси в България, че са отправяли недопустими заплахи, свързани с модерирането на социалната мрежа Фейсбук. 

Георги Готев е български журналист, позициониран в Брюксел, потомствен агент на бившата Държавна сигурност, също подобно на Чобанов, активно работи за дискредитирането на българската съдебна власт на европейско ниво. В същото време Готев е свързан и с български политици, членове на Европейския парламент. 

Васил Божков – Черепа – един от най-богатите българи в годините на Прехода, смятан за недосегаем до началото на 2020 г., когато е обвинен за 19 престъпления. Успява да избегне ареста и изправянето му пред съда. Божков се укрива в Дубай. Непосредствено след пристигането му в Дубай Божков е задържан от властите в арабската страна. Освободен е докато в ОАЕ на посещение е директорът на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин. 

От Дубай Васил Божков започва активна кампания, в т.ч. организирането на провокации и улични безредици срещу властите в България и особено срещу прокуратурата и нейния административен ръководител – Иван Гешев. 

От записи, придобити със специални разузнавателни средства, става ясно, че сред ключовите цели на Божков е ограничаване правомощията на главния прокурор и неговото отстраняване от поста.

В тези разговори Божков коментира активността на Цветан Василев срещу прокуратурата, което дава основание да се смята, че в изминалите вече близо три години, двамата са започнали да синхронизират действията си срещу държавното обвинение у нас. 

Подобно на това срещу Цветан Василев, разследването срещу Васил Божков се води от ликвидираната през 2022 г. Специализирана прокуратура.

През 2021 г. Божков е включен в санкционния списък на САЩ по Закона „Магнитски“

Атанас и Пламен Бобокови – в средата на 2020 г., половин година след началото на мандата на Иван Гешев като главен прокурор, по разследване, стартирало в Италия за незаконен износ на отпадъци, Специализираната прокуратура повдига обвинение на двамата братя – бизнесмени. Разследващите установяват, че фирми на Бобокови депонират опасни отпадъци, съдържащи оловни елементи, в землищата на различни общини в страната. Във фабрики, собственост на фирми на Бобокови, са открити и голямо количество складирани отпадъци. 

В хода на разследванията се установява, че Бобокови са в близки отношения с укриващия се в Дубай Васил Божков, а част от бизнеса на братята е позициониран в Русия, както и в различни африкански държави, в които има силно руско влияние. 

Докато Специализираната прокуратура разследва Атанас и Пламен Бобокови за незаконосъобразното заравяне в земите на опасни отпадъци, братята също предприемат атаки срещу прокуратурата и персонално срещу главния прокурор Иван Гешев. 

Бобокови, подобно на Цветан Василев, също наемат лобисти, които да ги представляват пред властите в САЩ. Атанас и Пламен Бобокови ползват услугите на кантора в САЩ, която вече е наета и от друг българин – Миню Стайков. Последният е обект на разследвания на Специализирана прокуратура, когато същата е ръководена от Иван Гешев, за злоупотреба с европейски средства, както и за незаконно производство на цигари и укриване на данъци. 

Ина Лулчева - адвокатът на Пламен Бобоков се включва активно в кампанията по дискредитиране на Специализирана прокуратура. Самият Бобоков активно подкрепя политическите партии в предходните парламенти, които правят три опита за ликвидирането на спецправосъдието като в трети поред парламент – 47-то Народно събрание, успяват да приемат закон, с който органите на спецправосъдието са ликвидирани.  

Христо Иванов – съпредседател на коалиция „Демократична България“, през лятото на 2022 г. е заснет да се качва в автомобила на Пламен Бобоков, който е паркиран зад сградата на българския парламент. Срещата съвпада с реалното прекратяване на работата на Специализирана прокуратура и прехвърлянето на разследването срещу Бобокови в Софийска градска прокуратура, както и непосредствено преди разпускането на 47-мия парламент и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Политикът Иванов и обвиняемият Бобоков опитват да оправдаят нетипичната среща в джипа на бизнесмена с обсъждането на културен проект в Русе!?

Клеър Дейли – ирландският европейски депутат е особено активна през последните три години в откритите си нападки към българската прокуратура и в частност срещу главния прокурор Иван Гешев. Прави впечатление, че Дейли намира поддръжници в лицето на журналисти като Атанас Чобанов и Георги Готев. Самата Клеър Дейли има спорна репутация, включително заради ролята ѝ на яростен защитник на политиката на Владимир Путин.

Уорън Дейвидсън – американският конгресмен, ползващ се с репутацията на част от „отбора на Путин“ в Капитолия, изненадващо излезе с писмо, насочено срещу българския главен прокурор Иван Гешев. Съдържанието на писмото сочи, че то е изготвено у нас, като авторството му се свързва, както с хора около Цветан Василев, а така също и с Атанас Чобанов, за когото има множество индикации, че работи в тясно сътрудничество с бившия вътрешен министър и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков.

Що се отнася до самия Рашков, който започва работата в следствения отдел на Народната милиция, публично известен факт е близкото му приятелство в миналото с Васил Божков. Партньорът на Чобанов – Димитър Стоянов пък е близък с депутата от „Продължаваме промяната“ Иван Христанов. 

„Продължаваме промяната“ изненадващо се оказва, че е реагирала на писмото на американския конгресмен Уорън Дейвидсън преди още самият му автор да е обявил за неговото съществуване. На 23 декември /петък/ от партията изпращат запитване до ВСС и до главния прокурор при положение, че към този момент Дейвидсън все още не е обявил, че е изпращал писмо до Департамента на финансите на САЩ, в което се коментира фигурата на българския главен прокурор. 

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са формации, които претендират, че са за твърда евроатлантическа ориентация на страната, за върховенство на правото и остро критикуват политиката на Москва в региона. В същото време повечето от сравнително младите на възраст лидери на двете формации се оказват потомци на свързани с Русия и бившия тоталитарен режим у нас членове на комунистическата партия и/или на структурите на Държавна сигурност и други. 

ПП и ДБ в услуга на руското зловредно влияние в НАТО и ЕС - така се оказва, че водещите политици от ПП и ДБ са сред основните проводници на интересите на разследвани за тежки престъпления олигарси, повечето от които свързани с интересите на режима в Русия и неговата мрежа за зловредно влияние в страните членки на НАТО и Европейския съюз.

Интересът на Кремъл и на представители на българската олигархия по отстраняването на главния прокурор напълно съвпада. Причина за това следва да се търси и в особената активност на Иван Гешев в последните три години по разкриване на над 10 руски разузнавачи в България, ползващи се с прикритието на дипломати, които бяха принудени да напуснат страната. В качеството си на главен прокурор Гешев е подпомогнал изгонването от ЕС на повече от всеки друг висш магистрат, заемащ идентичния пост в страна членка на общността.

KillNet – руска хакерска група предприе преди два месеца масирана атака срещу сайтовете на български институции и медии. Особено внимание и персонални закани руските хакери, за които има достатъчно доказателства, че са свързани и с ГРУ, отправиха и срещу главния прокурор Иван Гешев.  

Цялата тази поредица от случайности недвусмислено показва, че България е обект на много активна кампания от страна на руското разузнаване, която е насочена към допълнително задълбочаване на икономическата, политическата и конституционна криза в страната, каквото би настъпило с продължаване на опитите за елиминиране на главния прокурор. Подобни действия представляват риск за срив на цялата съдебна власт, която в последните две години, характеризиращи се с институционална парализа, успяваше да осигури баланс. 

Все по-ясно се очертава и връзката между действията на руската агентурна мрежа, която очевидно има трайни корени в българския политически и икономически елит с оглед изложените мрежи от свързаности и последващите от това зависимости. От всичко изложено дотук става ясно, че кампанията срещу българския главен прокурор има общ център, пряко свързан с руското разузнаване като целта е да се доведе до задълбочаване на кризата в страната, а оттам до дестабилизация на Балканския регион от една страна, а от друга и до прецедент – нарушаване на сигурността в държава член на Европейския съюз и Северноатлантическия пакт. 

Източник: Tribune