От КНСБ са подготвили около 50 страници законови текстове за промени в Кодекса на труда.

„Няма на кого да ги дадем. Започнахме двустранния диалог с работодателите по тази тема и разменяме предложения какво смятаме, че трябва да се промени”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Синдикатът представи становища по управленската програма на правителството и искания за спешни действия по ключови политики в областта на доходите, социалната политика, социалния диалог и енергетиката.

По думите му в Кодекса на труда в България няма раздел заплащане на труда, а най-важното нещо, което вълнува хората, когато започнат да работят, е каква заплата ще получават. “В Библията на труда – Кодексът, има няколко члена, които касаят как се определя МРЗ и такива, които препращат към други нормативни документи. Това що е основна, брутна заплата, какви елементи я формират, как се квалифицират функциите и се оценяват изискванията, как се формират системите на заплащане, какъв е постоянният и плаващ елемент на бонусите – всичко това го няма.

Липсва, за съжаление, и в някои колективни трудови договори. Всичко това КНСБ иска да го промени. Директивата ни задължава да го направим. Тя казва, че колективното трудово договаряне на заплатите трябва да стигне 80 процента от наетите. В същото време покритието с колективни договори е 25 процента, като в много от тях дори няма директно договаряне на заплатите, защото има вътрешни правила в предприятията”, разясни Димитров.

Той посочи, че КНСБ настоява и за нов закон за насърчаване на заетостта. Работната група по него не се е събирала нито веднъж, макар че е създадена през октомври миналата година. Темата за трудовата миграция и мобилност също е на парче.

Специализираният орган в МТСП пък не е заседавал в рамките на това правителство.

КНСБ настоява за актуализиране на методиката за определяне размера на Линията на бедност, която да е съобразена с настоящите реалности. Необходимо е и спешно ускоряване на работата от страна на МТСП и останалите институции по отношение на дефиницията за „енергийна бедност“ и произтичащите от тази дефиниция конкретни ангажименти.

От синдиката настояват и за увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца, както и за реформа в съществуващата система на пропорционално данъчно облагане в посока въвеждане на системата 15/15/15 с необлагаем минимум;

По отношение на социалното осигуряване всички очаквани дейности са със статус подготовка. Социалното ведомство предвижда анализ на пенсионната система с цел подобряването ѝ – какво стои зад този термин “подобряване” само можем да гадаем, каза Ася Гонева. По думите й   конфедерацията настоява анализът да бъде задълбочен и да дава конкретни насоки за промени на законодателството.

КНСБ настоява: 
- разработеният анализ на пенсионната система да дава ясни насоки и идеи за начина и мерките за подобрение на пенсионната система. Структурираните в проект на ЗИД на КСО мерки и политики за подобрение да съдържат мерки на входа и на изхода на пенсионната система, в т.ч. ефективно прилагане на принципа принос-права, да създават условия за стабилизиране на осигурителните финанси и за гарантиране дълговечно осъществяване на присъщите на пенсионната система функции;
- повишаването на адекватността на пенсиите да се реализира едновременно и паралелно чрез адекватна подоходна политика, чрез повишаване приноса  на всяка година осигурителен стаж в размера на пенсията, както и чрез ежегодно осъвременяването.

По отношение на доходите исканията на КНСБ до края на годината се разделени на две – на обща база и в контекста на Бюджет 2025, тъй като процедурата по него започна. Според синдиката трябва да се заяви визия за възходяща конвергенция на доходите, като такава хоризонална политика за доходите няма.

Те настояват за разяснителна кампания за еврото, тъй като от неяснотите произтичат обществени неразбирания по темата.
Очакват и работната група да разработи механизъм, по който да се определя максималният осигурителен доход, а не всяка година да влизат в спор с бизнеса.