Висшият съдебен съвет да се раздели на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите - това гласят част от предложенията за изменения на Конституцията на ГЕРБ. В проекта за нов Върховен закон е предоставена и възможност на двата съвета да проявят законодателна инициатива. Досега проекти за закони или изменения на закони можеха да бъдат внасяни единствено от народни представители и Министерски съвет. 

Съгласно проекта, главният прокурор се назначава от Съвета на прокурорите и има 5-годишен мандат. Досега това ставаше с указ на президента, по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет. Към новите институции ще бъдат създадени и инспекторати, членовете на които ще се определят от Народното събрание, подобно на действащия инспекторат към ВСС.

И главният прокурор, и двата съвета ще се изслушват от Народното събрание на всеки шест месеца. 

Част от текстовете гласят:

Главният прокурор се назначава и освобождава от Съдебния съвет на прокурорите за срок от пет години без право на повторно избиране.

Съдебният съвет на съдиите се състои от 15 членове. Председателят на Върховния касационен съд, и председателят на Върховния административен съд са по право негови членове. Шестима от членовете на Съдебния съвет на съдиите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и седем се избират пряко от съдиите по ред и при условия, определени със закон.

Съдебният съвет на прокурорите се състои от 11 членове. Главния прокурор е негов член по право. Петима от членовете на Съдебния съвет на прокурорите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители, четирима се избират пряко от прокурорите и един се избира пряко от следователите по ред и при условия, определени със закон.

Освен че се намаля броят на народните представители на 120 души, с новата Конституция се променя и едно от четирите основания за тяхното предсрочно освобождаване. Действащият закон предвижда прекратяване на правомощията на народен представител при "влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено". 

Новият текст гласи, че народният представител може да бъде освободен с "влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер". 

Така народните представители ще могат да бъдат освобождавани във всички случаи, в които им бъде наложено наказание "лишаване от свобода", дори и то да бъде отложено с изпитателен срок - т.е. условна присъда. Освен това правомощията им ще се прекратяват и в случай на престъпление, извършено по непредпазливост, което не бе възможно до този момент. Тази разпоредба обаче ще се прилага само при престъпления от общ характер. 

Повод за обществен дебат стана текстът, в който са изброени елементите от герба на Република България. 

Според описанието той представлява "изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит".

Текстът е заимстван от действащата към момента Конституция. Настоящият вид на герба е одобрен през 1997 година със Закона за герба на Република България. Преди приемането му Конституционният съд е сезиран за противоречието в двете описания. Магистратите посочват, че изброяването на елементите във Върховния закон не е и не може да бъде изчерпателно, а художествените образи в него не могат да бъда изцяло пресъздадени словесно. В крайна сметка, те преценяват, че в случая законът за герба не противоречи на Конституцията и не се налага изображението да се променя. 

Отделна глава от проекта е посветена на институцията на омбудсмана. В него се поставя изискване за мнозинство от 2/3 на народните представители при избора му. Той ще дължи и отчет за дейността си пред народните представители веднъж в годината. Регламентирани са и неговите правомощия, както и начина за сезиране - текстове, които липсват в действащия Върховен закон.

Омбудсманът следи за спазването на правата и свободите на гражданите от страна на държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация, както и от страна на всяка институция, чиято функция е да предоставя публични услуги или чиито правомощия се определят от отделен закон.

Омбудсманът може да се самосезира или да бъде сезиран от всеки гражданин, който смята, че неговите права са засегнати от функционирането на всяка служба или институция, посочена в ал. 2, гласят текстовете.

Друг текст от проектозакона предвижда насърчаване на равноправието на жените. "Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения за неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените", гласи допълнението на Основния закон. 

Проектът на ГЕРБ за нова Конституция премахва Великото Народно събраниеВсяка една част от основния закон ще може да се промяна от обикновено Народно събрание