Високите цени, мръсният въздух и проблема с чистотата дразнят най-много софиянци.  Те са най-критични също към нивото на шум, състоянието на улиците и сградите, както и сигурността. Най-много пък им харесват възможностите за труд, бизнес и образование, зелените площи, публичният транспорт, търговската мрежа и дори  питейната вода. 

Като цяло 91% от софиянците са доволни от живота в столицата въпреки проблемите и критичните точки,а  57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене.

Това сочи представително социологическо проучване сред над 2500 столичани, проведено от “Алфа рисърч”. То е част от мащабната общинска инициатива “Визия за София”, която трябва да очертае как градът ще се развива до 2050 г. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт.

 Развитието на София и утвърждаването й като основен икономически център на България привличат все повече хора в града през последните години и населението му непрекъснато нараства с плавни темпове. Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.

В столицата живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст - 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017 г. Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи.

 Разглеждайки разликите между обособените зони на града, с висок образователно-културен и икономически капитал са най-вече централните градски части, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат доходи над 1000 лв. на член от домакинството. В тези части е концентрирано както по-застаряващо, така и по-младо население – хора, заети в частния сектор, с професии, изискващи високо образование и квалификация. Квартали, които имат добро образователно-културно ниво, но икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят предимно високообразовани хора, заети с неръчен труд, но с доходи около средното за София. Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните.

 В северните и западни части на града равнището на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски нива на удовлетвореност от различни измерения на градския живот. Запитаните смятат, че качеството им на живот може да се подобри чрез развитието на публичния транспорт, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишаване качеството на образованието в кварталните училища, децентрализация на културния живот и по-засилени мерки за сигурност.

 Обобщените резултати за обща удовлетвореност от града сочат, че като цяло софиянци харесват града си, въпреки че ясно изразяват чувствителност към неговите проблеми. Общите показатели отбелязват подобрение спрямо голямото сравнително изследване Евробарометър от 2015 г., когато малко над 40% са напълно удовлетворени да живеят в София. Закономерно е, че колкото по-млади и по-заможни са хората, толкова по-доволни са от живота си като цяло, а с това и от мястото, на което живеят.

Удовлетвореността обаче се различава в различните градски зони. Напълно удовлетворените от живота си са над двойно повече от частично удовлетворените в централната градска част, в източните и южни райони (Дианабад, Красно село, Лозенец, Гоце Делчев, Яворов, Гео Милев, Подуяне, Смирненски, Кръстова вада, Малинова долина, Манастирски ливади, Павлово), както и в северната крайградска зона. Останалите запитани са далеч по-умерени. В западните квартали - Красна поляна, Западен парк, Фондови жилища, Разсадника напълно удовлетворените са едва 14%, а в Овча купел, Славия, Факултета – 20%. Следват жителите на кварталите Надежда, Орландовци, Свобода, Люлин и Обеля, където около 30% са напълно удовлетворени от живота си.

 Удовлетвореността от публичния транспорт е особено висока сред жителите от старите южни квартали, централната градска част и крайградските зони. Важно изключение е зоната на Овча купел, Славия, Факултета, където напълно доволни от публичния транспорт са едва 14%, а 26% са частично недоволни. С изключение на тях, повечето респонденти посочват публичният транспорт като едно от несъмнените преимущества на града. Нещо повече, градският транспорт е на първо място сред спонтанно изброяваните предимства на кварталите им. Близо две трети от респондентите се придвижват основно с градски транспорт и го ползват всекидневно.

 Следващият най-удовлетворителен фактор в града е културният живот. Макар софиянци да не са масови потребители на култура и най-честите им напускания на квартала да са за посещения на търговски обекти и заведения за хранене, а най-разпространената културна практика да е посещението на кино, дистанционно те ценят възможностите за култура, които градът им предоставя. 91% от респондентите са удовлетворени от възможностите за културен живот в столицата, а 58% се чувстват напълно удовлетворени. В най-голяма степен доволни са младите и хората в най-активна възраст. Най-активните културни публики също са с възрастов профил от 18 до 40 години. По-диференцирано отношение има в западните квартали, но и в новите южни квартали на столицата, където общата неудовлетвореност надхвърля 30%.


Възможностите, които градът предоставя за образование, са високо оценени  – над половината от анкетираните са напълно удовлетворени, а общата удовлетвореност достига 90%. Образователните възможности са една от характеристиките, които хората спонтанно посочват, когато биват запитани свободно да назоват предимствата на града си. Две трети от учащите заявяват пълна удовлетвореност от училищата и другите образователни институции в София. Общата неудовлетвореност е малка и категорично намалява с увеличаването на доходите.                                    

Картината на удовлетвореността от образователната инфраструктура е доста различна в отделните градски зони. Най-доволни от възможностите за образование са центъра и източните квартали, останалите зони са по-скоро умерени, а най-висока е неудовлетвореността от кварталните училища в Хаджи Димитър, Левски, Христо Ботев (53%) и северните крайградски части (68%).                                                 

 Софиянци са силно удовлетворени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и оценяват това като едно от предимствата му. Като цяло са доволни и от кварталния достъп до търговски обекти, макар и на места по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на търговска инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.       

 Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от публичните пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес възможности, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги. Най-високо е неудовлетворението от публичните пространства (пазари, площади, пешеходни зони) сред респондентите от северните райони - от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали. Неудовлетвореността от зелените зони надхвърля удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към състоянието на природата в част от кварталите неудовлетвореността е нищожна, но в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока. Качеството на питейната вода е проблем на подвитошките квартали и крайградските зони.

 Достъпната работа е и на трето място (в челото на класацията) сред спонтанните отговори на въпроса кои са най-привлекателните черти на София, но същевременно участниците са на мнение, че повечето възможности за работа не водят до драстично по-висок жизнен стандарт. Софиянци оценяват трудовата ситуация като амбивалентна – многото възможности за работа привличат в града много хора, които обаче създават конкурентна среда и не получават достатъчно добри доходи. Най-критични към възможностите за достъп до пазара на труда са хората с по-ниски доходи, а северните и западните квартали, както и северната крайградска зона отново концентрират повече неудовлетвореност. Работещите в частния сектор са малко по-скептични към възможностите за бизнес в София от работещите на държавна или общинска работа, но и в двете групи общата удовлетвореност надхвърля 70%. Анализът показва преобладаващо мнение, че трудовите и бизнес възможности на града го карат да расте, но нивото на доходите остава недостатъчно удовлетворително.

 По отношение на доходите, най-висока неудовлетвореност очаквано споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са напълно неудовлетворени). Териториално най-голяма концентрация на недоволни от нивата на доходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба.

 Като най-голям дразнител в живота си в града спонтанно запитаните посоват най-вече трафикът (46%), мръсният въздух (36%), презастрояването и чистотата. Мръсният въздух се посочва като основен проблем на София от близо три четвърти от софиянци - най-често от респондентите в пет от 13-те зони - северните квартали на града, част от западните (Люлин, Обеля, Овча купел, Славия, Факултета) и крайградските зони. Обобщаването на резултатите, свързани с въздуха обаче дава посока за анализи, че софиянци са чувствителни към проблема, но чувствителността им не е пряко свързана с тяхното участие и навици. В Овча купел, Славия и Факултета и крайградските зони например респондентите са доволни от чистия въздух в квартала си, но обявяват мръсния въздух за проблем номер едно на София.

 16% от запитаните посочват спонтанно чистотата като един от основните проблеми в града и 71% не са удовлетворени от чистотата. Близо две трети от жителите на южната крайградска зона обаче пък са напълно удовлетворени от чистотата в кварталите си, а около 50% са частично удовлетворените сред жители на северната крайградска зона, на градския център и на Овча купел, Славия и Факултета. Високото ниво на шум е стандартен проблем на големите градове и в София неудовлетвореността по този показател възлиза на 59%, макар че тоталната неудовлетвореност не е прекомерно висока. Софиянци по-скоро са свикнали с шума – той не се явява в списъка със спонтанно посочвани проблеми нито на града като цяло, нито на кварталите, в които живеят респондентите.                                            

 Състоянието на улиците и сградите в града е неудовлетворително за 56%. Според тези респонденти сградният фонд се санира на принципа „всеки за себе си“, а състоянието на уличната настилка и тротоарите е лошо. Уличната инфраструктура („дупките по улиците“) държи първото място в спонтанно посочваните проблеми на кварталите. Сигурността въобще не се споменава, когато молим хората сами да назоват проблемите на града и кварталите, а при въпрос дали са удовлетворени от сигурността в града, делът на неудовлетворените е 51%, а делът на удовлетворените - 47%.