Нужна е преработка на Раздел III от проектозакон за личния фалит, който третира възнагражденията на синдика.  Това заявяват от Асоциацията за защита на потребителите, които направили подробен анализ на предложения от Министерството на правосъдието и Министерството на иновациите и растежа проектозакон.

Според предложения проект на закон всеки добросъвестен длъжник (физическо лице), който е задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност. Заложените обаче тарифи и възнагражденията на синдиците практически ще надхвърлят над половината от задължението в случай, че то е в размер на 10-11 минимални работни заплати, обяснява Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.

В чл. 24 е посочено, че синдикът получава възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при извършване на всяко едно от следните задължителни действия за откриване на производство по несъстоятелност:
 
1. съставяне списък на приетите вземания;

2. извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;

3. изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;

4. изготвяне на сметка за разпределение.
 
До тук сметката показва, че длъжникът ще трябва да изплати на синдика 2840 лв. Отделно от това ал. 2 и 3 дават право на синдика да получи 5% от стойността на осребреното имущество и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, посочи Майорски.

Ако приемем, че обявилото фалит лице има задължения в размер на 7810 лв., което е равно на 11 минимални работни заплати. То тогава 5% се изчисляват на 390,50 лв. Така елементарната сметка показва, че длъжникът ще трябва да плати на синдика за минимален дълг от 7810 лв. възнаграждение възлизащо на 3940,50 лв., показват сметките на асоциацията.

АЗП си дава сметка, че България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица. В годините назад този въпрос беше многократно използван от партиите за политически дивиденти. Крайно належащо е страната ни да приеме Закон за личния фалит още повече, че е сред законодателните инициативи, за които България е поела ангажимент за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Но това не оправдава пропуски, които може да имат тежки последици за гражданите. АЗП ще внесе становище по законоустановения ред в рамките на общественото обсъждане. Заложените за длъжниците капани в предложения законопроект за личния фалит ще обезсмислят заложените в него цели, допълни Пейо Майорски.