Никой работник/служител не е застрахован от попадане на некоректен работодател. В света на трудовите правоотношения подчинените са по-уязвимата страна. У нас не липсват случаи, в които шеф решава да освободи свой подчинен без причина и дори без предизвестие. В някои случаи работодателят дори не връчва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и не връща трудовата книжка.

За щастие работещите стават все по-осъзнати спрямо правата си и доказват на работодателите, че безконтролната власт вреди на самите тях и техния бизнес. Законодателството предвижда редица правила и норми, които защитават работниците/служителите от неоснователни и внезапни уволнения.

Ако това ви се случи, знайте, че разполагате с възможността да сезирате Инспекцията по труда (ИТ) и/или съда, които да защитят вашите законово гарантирани права. Жалбите в ИТ имат за цел работодателят да се контролира и санкционира. Действията, осъществени чрез съда, целят защита и реализация на правата на самите работници/служители, пострадали от незаконосъобразни действия на работодателите.

Основания за прекратяване на трудово правоотношение

Работодателят има право да прекрати правоотношението с работника/служителя само на законово установени основания и спазвайки определени процедури. Основанието за уволнение на конкретен подчинен, което е регламентирано в закона, трябва да е в съответствие с фактическите обстоятелства.

Прекратяването на трудово правоотношение става със заповед на работодателя, която е съобразена с всички изисквания на закона. Заповедта следва да е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. В противен случай уволнението се смята за нищожно.

Самото правоотношение се прекратява от момента, в който заповедта бъде връчена на работника/служителя. Ако той не желае да я получи, това обстоятелство се удостоверява с подписите на свидетели. Без връчена заповед правоотношението продължава да съществува и ако работодателят не допуска подчинения до работа, следва да му заплати обезщетение на основание чл. 213, ал. 1 КТ.

Когато за конкретния вид прекратяване на правоотношение е предвидено отправяне на предизвестие, то трябва да се спази. Работодателят има право да прекрати правоотношението и преди изтичане на предизвестието, но е длъжен да заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие.

За някои категории работници/служители (трудоустроени, майки с деца, лица в отпуск и т.н.) е предвидена засилена закрила при уволнение, регламентирана в чл. 333 КТ. В тези случаи, за да се осъществи уволнението, е необходимо предварително разрешение на ИТ. За някои категории подчинени се изисква предварително съгласие на синдикален орган. Т.е. преди издаване на заповедта, работодателят трябва да провери дали съответният работник/служител не е лице, което се ползва с такава закрила.

Когато уволнението е дисциплинарно, на работника/служителя задължително трябва да се поискат писмени обяснения преди издаване на заповедта за уволнение. Ако прекратяването на договора е поради съкращаване на щата, работодателят е длъжен да извърши подбор (чл. 329 КТ) измежду всички работници, заемащи същата или сходна длъжност и тогава да издаде заповед за прекратяване.

Работодателят не може да принуди работника/служителя да прекрати правоотношението по негова инициатива. Той може да предложи прекратяване на договора, заплащайки четири брутни трудови възнаграждения, но прекратяването е поставено в зависимост от съгласието на работника (чл. 331 КТ). При този вариант прекратяването става по инициатива на работодателя, но не е едностранно. Освен това, ако договореното обезщетение не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на договора, основанието за прекратяване автоматично отпада.

Оспорване на уволнение

Имате законово право да оспорите уволнението пред самия работодател писмено. Той може да отмени сам уволнението до предявяване на иск в съда – след това въпросът задължително се решава от съда. Но и в съдебната фаза работодателят може да признае иска и производството да приключи. Оспорване на уволнението пред работодателя обаче рядко се прилага на практика, тъй като е сравнително неефективен способ спрямо съдебния ред.

При незаконосъобразно прекратяване на правоотношението, работникът/служителят има право да поиска от съда уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Оспорването на всяко незаконно уволнение става чрез предявяване на искова молба срещу работодателя в районния съд по неговото седалище/адрес.

Искът може да се предяви и по мястото, където работникът/служителят полага обичайно труда си. Исковата молба следва да се подаде в срок до два месеца от връчване на заповедта за уволнение (чл. 358 КТ). Трябва да се има предвид, че този срок е давностен – т.е. съдът не следи служебно дали срокът е спазен, а ще се активира, само ако има възражение от другата страна.

Законът е предвидил четири иска за защита на работника/служителя при незаконно уволнение, независимо от основанието за уволнението. Те са регламентирани в чл. 344, ал. 1 КТ. Тези искове може да се съединяват и ако се претендира и цели постигането на резултата по всеки един от тях, трябва съответният иск изрично да се предяви в исковата молба. Цели на исковете са:

- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

- възстановяване на предишната работа;

- обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението;

- поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Подаване на сигнал към Инспекцията по труда

За да защитите правата си, трябва да подадете сигнал към ИТ. Добре е да представите и копие на трудовия ви договор. Сигналът следва да съдържа вашето име и адрес, естеството на сигнала, дата и подпис. Подадените по електронен път сигнали са приравнени на писмени такива. Ако имате електронен подпис, можете да изпратите вашия сигнал чрез електронен формуляр.

В рамките на 15 дни се извършва проверка и се изпраща писмо с отговор. През тези 15 дни, ако знаете адреса на седалището на фирмата, можете да изпратете препоръчано писмо с обратна разписка, в което да изискате всички документи, свързани с трудовото ви правоотношение, и изрично да посочите, че искате да ги получите по пощата.

Ако след 15-дневния срок не сте получили нищо, следва да се свържете с адвокат, на когото да представите копие от жалбата до ИТ и копие на писмото ви до работодателя. Така ще можете да заведете дело за некоректност към работодателя и да изискате всичко дължимо да ви бъде изплатено, включително и обезщетение по чл. 224 за неизползван платен годишен отпуск и дължими заплати плюс съдебни и адвокатски разходи.

Трудовите дела срещу работодател са безплатни за ищците (работници/служители) – те са освободени от заплащането на държавни такси. Това заплащане е прехвърлено на работодателя, ако наистина се установи, че спорът, който е заведен от ищеца, е бил предизвикан от работодателя. Или работодателят е издал незаконосъобразна заповед, по която е образувано трудовото дело.

Когато се налагат допълнителни експертизи по повод воденето на делата, работниците/служителите се освобождават от тези такси. Но само ако искът е уважен от съда. Ищецът заплаща само адвокатския хонорар, а по време на делото има право да поиска той да му бъде възстановен.

Трудовите дела са бързи производства, т.е. съдът е задължен в определени срокове да постанови своето решение. Обикновено срокът е едномесечен, но той може да бъде удължен, ако има изменения на обстоятелствата. Ако ищецът почине в процеса, производството може да бъде продължено от наследниците.

Не напускайте „по взаимно съгласие“

Работодателят може да се опита да ви принуди да подпишете заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие – не се съгласявайте! Така ще изгубите правото на полагащите ви се обезщетения. Вместо подпис, напишете: „Не съм съгласен“.

В случай че ви предложат да напуснете по чл. 325 ал. 1 (по взаимно съгласие), имате право да откажете. Ако работодателят ви заплашва с дисциплинарно уволнение, консултирайте се с адвокат, тъй като е много вероятно да няма достатъчни основания или те да отпаднат в съда. Не се поддавайте на манипулации и се борете за правата си.

Ако издържите на тези „атаки“, работодателят може да се опита да ви освободи по чл. 331, който ви гарантира минимум четири брутни заплати като обезщетение. Може да изисквате и повече – няма ограничение. Прекратяването на основание чл. 331 КТ си остава предпочитано освобождаване от страна на работодателя и на работника. Ето какво трябва да знаете за него:

- чл. 331. (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника/служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако подчиненият не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието;

- (2) Ако работникът/служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението;

- (3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

Контрирайте тормоза на работното място

Нередки са случаите, когато работодател се опитва да накара свой работник/служител да напусне чрез индиректен психологически натиск, например дирижирано лошо отношение от мениджър или колега. В тази ситуация е важно да запазите самообладание и да действате разумно.

В случай че някой подава невярна информация относно вашата работа, следва да ви връчват рапорт или наказание, ако има установено нарушение. При това положение трябва да отговорите писмено и задължително да входирате отговора. Важно е да пазите всички доказателства (например кореспонденции по имейл), които са във ваша полза.

Ако станете жертва на психически тормоз, подайте оплакване за психически тормоз на работното място до работодателя с входящ номер. Опишете подробно от кое лице се упражнява и в какво се изразява този тормоз и помолете за съдействие за неговото прекратяване. Това оплакване също ще ви послужи като доказателство, ако евентуално ви уволнят или съкратят неправомерно.

При положение че се стигне до съд и съдебното решение е да ви върнат на работа, вероятно се притеснявате от лошо отношение от страна на работодателя. В този момент много хора се поддават на натиска и принудително се „съгласяват“ да напуснат. Имате право да отнесете случая до съда повторно и да докажете лошото отношение чрез свидетели.

При всички случаи, стигне ли се до освобождаване или дори просто до предупреждение, консултирайте се с адвокат по трудово право. Разходите за консултация са нищо в сравнение с потенциалните загуби, които може да претърпите.

Четете внимателно всичко, което ви дават да подписвате, и ако действително ви прекратят трудовия договор, вече знаете, че имате възможност да защитите правата си по съдебен ред, и да изискате работодателят да ви върне на работа и да ви изплати полагащото се обезщетение.

Право на обезщетение при безработица

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен в рамките на три дни да ви връчи документите, подпечатани и разписани, за да не губите правото си да се регистрирате в 7-дневен срок в Бюрото по труда.

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Първата стъпка за получаване на обезщетение за безработица е да се регистрирате в срок от седем работни дни от прекъсването на работа в Агенцията по заетостта. Това става в районните дирекции „Бюро по труда“ според постоянния или настоящия ви адрес. След това в 3-месечен срок трябва да подадете заявление за отпускане на обезщетение за безработица към териториалното поделение на НОИ.

Дневното парично обезщетение за безработица е 60% от средния осигурителен доход, за който са внасяни вноски през последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването. Ако сте работили в България и в друга държава-членка от ЕС, при изчисляване на обезщетението се вземат предвид само периодите на осигуряване за безработица и доходът през тях в България. Обезщетението не може да е по-малко от минималния размер, определен в държавния бюджет за всяка календарна година.