Над една четвърт (26%) от българите смятат, че правителството използва пандемията, за да прикрие действията си, целящи увеличаване контрола му над живота на хората. Още толкова (24%) подозират, че мотивацията на властите е всъщност желанието им да прикрият собствената си некомпетентност чрез имитиране на някаква дейност. Половината все пак се доверяват, че правителството се бори да овладее заразата от COVID-19 и да осигури безопасност на гражданите.

Това се казва в доклад от ново социологическо проучване на ЕСВП, проведено в 12 държави - членки на ЕС. Според доклада, автори на който са Иван Кръстев и Марк Ленард, 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС, включително и в България.

България е сред страните, които заявяват, че Ковид силно е повлиял на личния им живот, а голямо мнозинство смята, че вина за неуспешното овладяване на пандемията е на правителството (45%). Само 31% от българите се чувстват "свободни".

Проучването установява, че 54% от европейците не се чувстват засегнати от пандемията "изобщо". Въпреки това съществуват две различни възприятия за пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели сериозно заболяване, тежки загуби или икономически затруднения. В Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на Ковид-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.

В Унгария 65% от анкетираните отбелязват, че вирусът се е отразил на личния им живот в сравнение със 72% от датчаните, които твърдят, че пандемията не ги е засегнала "изобщо". 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил негативно върху тяхното здраве или финансовото им състояние. Проучването показва и разминаване във възприятията за лична свобода, като само 22% от европейците в момента се чувстват "свободни" в сравнение с 64% преди две години. Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват "свободни" или "частично свободни".

Проучването показва и тревожен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години (57%) съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца.

Съществува разделение между европейците, които приемат ограниченията, налагани от правителствата, за логично обосновани и тези, които гледат на тях като "оправдание за налагане на обществен контрол". Недоверието към управляващите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не вярват в добронамереността на наложените мерки. Във Франция, където много граждани отбелязват, че не са били лично засегнати от Ковид-19, 44% са скептични към правителството и стратегията за справяне с пандемията.

Над половината от запитаните българи (54%) вярват на аргументите на правителството си за налагането на ограничителни мерки.

Данните, изложени в доклада "Невидимите разделения в Европа: Как Ковид-19 поляризира европейската политика", показват, че новите разделения на континента, породени от пандемията, може да имат тежки последствия за някои от най-големите европейски проекти като свободното движение на хора и Плана за възстановяване. Новите разделителни линии могат да повлияят върху отношенията на Европа с останалия свят, които понастоящем включват ваксинационна дипломация и чуждестранна помощ.

Основни заключения от социологическото проучване:

- Повечето европейци не са били засегнати лично от Ковид-19. 54% от запитаните казват, че през последните 18 месеца пандемията не им е причинила сериозно заболяване, тежки загуби и икономически трудности. Тази гледна точка е най-разпространена в Дания (72%), Германия (65%), Франция (64%) и Нидерландия (63%).

- Въпреки това отговорите на запитаните от Южна и Източна Европа се различават. В Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%), България (59%) и Италия (51%) повечето респонденти отбелязват, че Ковид-19 е повлиял върху личния им живот.

- Само 1 на всеки 5 европейци (22%) се чувства "свободен" да води живот спрямо собствените си нужди. Това е спад от 64%, които са се чувствали "свободни" две години преди кризата. Делът на чувстващите се "несвободни" е по-голям (37%) сред тези, които казват, че пандемията им е причинила икономически трудности, но не и здравословни такива, в сравнение с тези, които или са страдали здравословно от пандемията (26%), или не са били засегнати от Ковид-19 изобщо (25%).

- 48% от запитаните смятат, че хората, които не спазват правилата, завръщащите се от пътувания и чуждестранните граждани са най-отговорни за последиците от Ковид-19 в страната им. Вярващите, че заплахите идват от други хора са предимно в Нидерландия (63%), Португалия (57%), Австрия (56%), Швеция (54%), Дания (54%) и Германия (53%).

- 43% от европейците смятат, че пандемията и разпространението й се дължат на правителствата, в т.ч. националните, на чужди правителства като китайското, както и на чуждестранни институции. В Полша (58%), Испания (57%) и Франция (52%) мнозинството подкрепя тази теза. В Италия - страна, която получи китайска помощ по време на първата вълна, 47% винят правителствата и институциите за избухването и разпространението на пандемията. В България, 45% от запитаните вярват, че отговорността е на правителството.

- Съществува голямо разминаване между поколенията в Европа. 64% от запитаните над 60 години казват, че Ковид-19 не ги е засегнал в личен план. Този показател пада до 43% сред младите под 30 години. Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните под 30 години твърдят, че кризата не ги е засегнала докато изключение сред над 60-годишните се наблюдава в Испания, Португалия, Унгария и Полша, където повечето възрастни се чувстват засегнати от кризата.

- Младите са по-склонни да се съмняват в ограниченията, налагани от правителствата. 43% от запитаните под 30-годишна възраст вярват, че правителствата налагат локдауни като "оправдание за обществен контрол" (20%) или за създаване на усещане, че "контролират ситуацията" (23%). 71% от респондентите над 60-годишна възраст гледат на локдауните като начин за ограничаване на вируса.

- И все пак, от паневропейска гледна точка повечето граждани вярват на правителствените стратегии за овладяване на вируса. Почти две трети (64%) от запитаните твърдят, че локдауните целят ограничаване разпространението на Ковид-19. Малко над половината от българите (54%) се доверяват на аргументите на правителството за налагане на мерки.

- Мнозинството от запитаните в Унгария (71%), Дания (62%), България (56%), Португалия (55%) и Австрия (52%) вярват, че действията на правителствата са правилни. Липсата на доверие все пак е разпространена в някои части на Европа. 17% вярват, че правителствата им целят да контролират обществото чрез налаганите мерки. От всички 12 държави членки, в които бе проведено проучването, респондентите в Полша са най-скептични по този въпрос. Само 38% вярват, че стратегията на правителството има за цел да ограничи разпространението на Ковид-19. Във Франция само 24% смятат, че целта на правителството е да контролира обществото (показателят достига 37% сред подкрепящите десния президентски кандидат Мари Льо Пен).

Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че разказът за две пандемии е разказ за две Европи. Разликите се коренят в опита на държавите, напомнящ за разединението между кредитори и длъжници, приемащите бежанци държави и отказващите да го направят.

В ранните си фази пандемията обедини европейците. Правителствата закупуваха ваксини колективно и предприеха смелата стъпка за създаване на възстановителен фонд. Все пак Европа вече започва да се справя с дългосрочния ефект от Ковид-19 и различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии.

Авторите предупреждават, че правителствата и ЕС могат да се сблъскат с проблеми по линия на общественото здраве, икономическите възможности и възприятието за свобода. Иван Кръстев и Марк Ленард твърдят, че докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите.

"По време на ранните фази на пандемията европейците бяха обединени от общ проблем и съвместна реакция. Оттогава насам обаче се откроиха силни разделения, които биха могли да имат сериозни последици, сравними с тези, породени от финансовата и бежанската кризи.

Поради пандемията днес Европа е разделена между преживелите и избегналите лична травма европейци; между подкрепящите дългосрочни ограничения и тези, които смятат, че нашите граждански свободи трябва да бъдат напълно възстановени. И на последно място и може би най-притеснителното разделение е между гражданите, които имат доверие в действията на националните си правителства и тези, които не вярват в мотивите на политиците си.

Тези тенденции не помагат на Европа. Те биха могли да възпрепятстват правителствата и ЕС в действията им по възстановяване на личните свободи и задействане на механизмите за възстановяване от пандемията", споделя Марк Ленард.

"ЕС е белязан от кризи от създаването си. Все още е рано да се разбере какъв ще бъде всеобхватният ефект на Ковид-19 върху европейския обществен живот. Чрез постепенното си проявяване обаче разделителните линии биха могли да създадат нова политическа ера в Европа. Разликите са видими не само между държавите. Социалното напрежение също започва да се усеща.

Засега най-очевидният и може би най-драматичният резултат от тези тенденции е поколенческият разлом. Правителствата в Европа бяха съсредоточени върху спасяването на животите на възрастните - и с право. Това действие обаче има цена. Представители от цяло едно поколение имат усещането, че животите им бяха пожертвани в името на техните родители и възрастни близки. Наред с продължаващите си действия по възстановяването на континента, политиците трябва да обърнат внимание и на проблемите на младите.

Пандемията доведе до голяма промяна в политическото говорене за свобода: много партии от статуквото прегърнаха отново идеята за повече правителствени действия, докато много популистки партии ставаха все по-либертариански", добавя Иван Кръстев.

Докладът и препоръките към него са част от проект на ЕСВП, който цели да изследва какво искат европейците от гледна точка на външната политика. Предишни публикации от проекта "Unlock Europe's Majority" включват изследвания как Ковид-19 промени политическите възприятия през последните 18 месеца, както и изследване върху европейските нагласи и очаквания спрямо САЩ по време на Тръмп и Байдън.