В навечерието на 1 май от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ предупреждават, че обедняването в България продължава. В анализ, разпространен от синдиката, е записано, че бедността вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата в страната. Основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване на риска от социално изключване и риск за здравето на нацията, предава БТА.

От КТ „Подкрепа“ допълват, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 са под жизнения минимум. Сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи, става ясно още от анализа. От синдиката се позовават на данните на Националния статистически институт за миналата година, според които няма обръщане на тенденцията за обедняване.

През 2023 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо 2022 година с 1,7 процентни пункта - до 11,7%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. 

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца  - 55,2%, и от един родител с деца - 42,8%. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 2 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 1,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация са децата. Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране на бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност, допълват от КТ "Подкрепа".

През миналата година относителният дял на децата с материални лишения е 30,9%, а за 1,6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата – 25,9% - не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината, включително организирана почивка от училището. Екипировка за игри навън не могат да си позволят 22,8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и други – близо 20 на сто. През 2023 г. 47,8% от децата с материални лишения живеят в риск от бедност. 

От „Подкрепа“ подчертават, че линията на бедност от 526 лв., определена от държавата за 2024 г., е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум. Две трети от домакинствата са под жизнения минимум, расте броят на работещите бедни, а почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца - 55%, и един възрастен и деца са под линията на бедност - 48%.

През 2023 г. бедността достига 45,3% от населението, ако не се броят социалните трансфери. За сравнение, през 2019 г. този дял е бил 42,2%, допълват синдикалистите.

Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно в сравнение с предходните години. Най-съществени са нарастващите разходи за комунални услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.

От КТ „Подкрепа“ пишат още, че ще продължават да се борят за адекватни минимални работни заплати и за достойно заплащане на труда във всички сфери от икономиката и държавната администрация. Ще се търси най-оптималният вариант за определяне на майчинството, добавките за деца, грижата за хората с увреждания, пенсиите и социалните помощи. 

В края на февруари от синдиката излязоха с друг анализ, който се позоваваше на данните на БНБ за депозитите у нас. Според него  благосъстоянието на хората в страната не се подобрява. Според БНБ към декември 2023 година близо 49% от домакинствата имат на депозит средно около 170 лева. Общата сума на тези депозити представлява едва 0,9% от спестяванията в левове, допълниха тогава от КТ „Подкрепа“. 

Други около 10% от домакинствата имат средно около 1666 лева в депозитните си сметки. Тези хора могат да поддържат някакъв начин на живот, макар че средната сума е под и близо до жизнения минимум за издръжка на един човек на месец, а не на домакинство.

От КТ „Подкрепа“ обобщават, че двете групи представляват около 60% от домакинствата и съвпадат с данните, че 2/3 от тях са под прага на жизнен минимум, т.е. доходите на домакинствата, съответно стандартът на живот на преобладаващата част от населението на България, са незавидни.