През миналата седмица обществото стана свидетел на шокиращи случаи на насилие сред подрастващите, като особено притеснителен е фактът, че в центъра на вниманието този път попадат момичета. Видеата, заснети с телефон и разпространени мълниеносно в социалните мрежи, показват актове на унижение, побой и демонстрация на надмощие.

Момичета бият и унижават своя съученичка – клип с насилие на 10–12-годишни потресе мрежатаСвидетели на униженията са 8-9 момичета, които отстрани насърчават "главната героиня"

Втори шокиращ клип с насилие над момиче се разпространява, закрила на детето се самосезираСпоред читатели предполагаемото място на сцените е София

За да разберем причините за тази ескалация и защо агресията при момичетата придобива все по-садистични форми, потърсихме мнението на д-р Лазар Атмаджов, преподавател по философия и гражданско образование в пловдивска гимназия, както и член на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в район "Южен".

Според д-р Атмаджов, за разлика от момчетата, при момичетата агресивното поведение е силно свързано с дигиталната среда и търсенето на утвърждаване в групата.

Конкуренция, а не привличане

Един от най-съществените въпроси е какво мотивира момичетата да стигат до крайни прояви на насилие и унижение. Д-р Атмаджов е категоричен, че в тези ситуации не става дума за впечатляване на момчета или за сексуалното им привличане.

„Тук става по-скоро дума за това момичето да бъде авторитет или тя да бъде авторитарна спрямо другите момичета в групата. Говорим за лидерство, а не за впечатляване,“ обяснява д-р Атмаджов.

Той подчертава, че мотивацията при момичетата е свързана с конкуренцията: „При момичетата това е провокирано от конкуренцията една към друга. Те смятат себе си като все едно са на конкурс за красота и трябва по някакъв начин да неутрализират другите, конкуренцията“ добавя той.

Докато момчетата често могат да вдъхнат авторитет само с присъствие, при момичетата се налага да прибягват и до демонстрация: „Налага се да се прибягва до това да се показва, че аз мога да се бия и да бъда лидер, така че другите да ми имат уважението,“ заявява експертът.

Ключов елемент в агресията между момичетата е груповата подкрепа. Д-р Атмаджов посочва, че момичетата имат нужда от подкрепата на тълпата, за да бъдат толкова директни и садистични. „Момичетата са доста садистични, защото при момичетата го има това да се насърчават една друга“. Този механизъм води до загуба на мяра: „Момичетата много по-трудно регулират поведението си, защото, пак казвам, те се надъхват една друга и нямат мяра в това,“ уточнява д-р Атмаджов.

Насилието и пасивността на тълпата

Случаите на агресия, които разбуниха обществото в последната седмица, включват безучастни наблюдатели. В едно от видеата се виждат поне 7-8 момичета, които гледат пасивно, докато на заден фон отеква подигравателен смях. Д-р Атмаджов отбелязва, че тези „момичета ще излязат сухи от водата“, тъй като законът преследва извършителя, а не всички наоколо.

Тази пасивност на наблюдаващите е свързана с феномена на разпръснатата отговорност. Густав Льобон говори за т.нар. психология на тълпите. Според тази концепция, когато има група от хора, „отговорността се разпръсква, става споделена и така все едно никой не я носи“. Това е видимо както на футболни мачове, така и когато хора на улицата виждат насилие, но не се намесват. Жертвата на побоя в София също е заявила, че възрастни са видели тормоза, но са отминали.

Д-р Атмаджов коментира общественото безразличие, отбелязвайки, че на световно ниво хората са станали безразлични към насилието. Честото виждане на агресия изгражда „условен рефлекс, тоест свикваш“. Това свикване е „защитен механизъм“, който съхранява личността, въпреки че е облечено във формата на безразличие.

Ролята на отсъстващия баща и либералното възпитание

Д-р Атмаджов акцентира върху факта, че много деца израстват само с „присъствие на родителите, но не и с реално функциониращи родители“.

Специално за агресията при момичетата, д-р Атмаджов вижда сериозен проблем в отсъствието на бащата като функция. Той пояснява, че дори бащата да е физически наличен, „неговата функция е по-скоро само да помага финансово, без да има някаква корекция към поведението и възпитанието“.

Това отсъствие на бащината функция води до конкретен модел на поведение: „Когато дъщерите общуват повечето с майките си и майките много често казват едни фрази като „Ти трябва да се справяш сама“, „Ти трябва да си независима“, „Ти трябва да си борбена“, „Ти трябва да си успешна“, „Ти трябва да си равна с мъжете“. Ами ето го единия от стимулите, които насърчава момичето да се държи мъжкарански,“ обяснява д-р Атмаджов.

Проблемът се корени и в общия стил на възпитание. Д-р Атмаджов посочва либералните родители, които пренебрегват поведението. Когато родителят омаловажава лошото поведение пред детето, то получава „подкрепата, че това, което прави, не е не е проблем“. Друга форма на насилие е пренебрегването, което се изразява в поведение като: „Не ми пука какво ще стане от теб. Взимай си решение сам. Учи каквото искаш. Ти си голям, оправяй се... Мен не ме ангажирай със себе си“.

Ролята на социалните мрежи и емоционалната интелигентност

Друга важна отлика е заснемането на актовете на насилие. Д-р Атмаджов смята, че повече момичета стоят в социалните мрежи, гледайки предизвикателно съдържание, и при тях е налице желанието да записват агресията. Търсенето на по-брутални форми на изява цели повече одобрения и коментари в социалните мрежи.

Влиянието на дигиталната среда е огромно. „Когато децата в интернет наблюдават съдържание, което е провокативно, което е агресивно, което е сексуализиращо, ами тия мозъчни структури получават стимул,“ обяснява д-р Атмаджов. „Децата приемат този стимул като валиден и вървежен, тъй като никой не им е казал, че е грешен.“

Продължителното консумиране на такова съдържание (по 6, 7, 8 часа на ден) води до загуба на представа за реалността и емоционалната интелигентност. Експертът предупреждава: „Те няма как да изградят нито етика, нито морал. За тях всичко е едно размито пространство, в което импулсът действа“.

Липсата на емпатия и морал се корени и в биологичните основи. Д-р Атмаджов обяснява, че амигдалата (обработваща емоциите) е пряко свързана с префронталния кортекс (отговарящ за емпатия, съчувствие, състрадание и морал).

„Когато едно дете не е попадало през живота си в ситуация, в която да му се налага да разпознава емоциите на другите, то не може и правилно да ги прилага,“ твърди д-р Атмаджов.