Специализираната прокуратура днес оповести официално версия, че четири взрива в цехове за оръжия и боеприпаси през последните 10 години у нас, са умишлени и свързани. Според прокуратурата може да се направи връзка между взривовете и опитите за отравяне на трима български граждани, един от които е Емилиян Гебрев. За отравянето са привлечени като обвиняеми  трима руснаци, които вероятно имат принадлежност към руското разузнаване. Обявени са за международно издирване.

Това стана ясно по време на брифинг на Специализираната прокуратура. По време на дългогодишно разследване на прокуратурата, жандармерията и "Вътрешна сигурност" органите на реда са открили, че зад някои от големите взривове в предприятията вероятно стои опит за пресичане на износ за оръжия към Грузия. 

"При четирите произшествия се наблюдават сходства, които ги отличават от другите подобни случаи. При изследване на меестопроизшествията не са установени конкретни причини за огъня. Липсват пострадали и жертви. И в четирите случаи има предхождащ пожар", каза говорителят на прокуратурата Сийка Милева. Смята се, че времевият период между възпламеняване на пожара и настъпилия взрив е използван за задействане на взривното устройство и оттегляне на хората. Унищожената продукция била предназначена за износ за Грузия и Украйна. Използвано е взривно вещество. Четирите взрива са склад на "ЕМКО" в Долни Лом и във военни складове в Иганово, София и в Мъглиж. 

6 години след мащабните взривове в складове на ВМЗ, жителите на Иганово, Анево и Сопот, още помнят нощните канонади. 

На 21 март 2015 година , около 19.30 часа мощни взривове отекват в небето над село Иганово край Сопот. Местните хора се изнасят панически, защото са наясно, че живеят в съседство с погреб.  ВМЗ Сопот произвежда противотанкови снаряди, авиационни ракети и други боеприпаси. Пострадали няма, но е унищожена продукция за близо 21 милиона лева.

Само три седмици по-късно, сутринта на 14 април 2015 г., Иганово отново е огласено от серия взривове. "Днес трябваше да започне работа в завода. Не се изключва версията за саботаж, мястото се охранява. Има вероятност подбалканския път да бъде затворен" заявява тогавашният  министър на икономиката Божидар Лукарски.

Властите вече открито допускат версията за саботаж. Окръжна прокуратура - Пловдив образува досъдебно производство и започва разследване. Години по-късно обаче ще стане ясно, че експлозиите съвпадат с посещения в България на няколко агенти на руското военно разузнаване (ГРУ), заподозрени за отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев на 27 април 2015 г.

Преди дни Чехия направи разкрития за подобна терористична атака  във военен склад във Врбетице  през октомври 2014 г. 

Версията на  чешкото правителство е , че саботажът е опит да руските служби да прекъснат снабдяването на украинската армия с оръжие и боеприпаси. По онова време Русия подкрепя сепаратистите в Донбас и вече е анексирала полуостров Крим, а в източната част на Украйна се водят военни действия. 

Между 2014 и 2015 година в България избухват шест взрива във военни складове. Причините за тях са обект на разследвания, които все още не са приключили. След опита за отравяне на българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. в София и бившия двоен руски агент Сергей Скрипал през 2018 г. в Солсбъри, чуждестранни издания започват свои разследвания. Публикации се появяват в Белингкат, Шпигел, Би Би Си, Инсайдър и Ню Йорк Таймс. 

Според мрежата Белингкат хронологията на взривовете съвпада с посещенията в България на агента на ГРУ Владимир Моисеев, използващ псевдонима „Владимир Попов“. Негови идвания в страната са регистрирани през  март, септември, ноември и декември 2014. 

Двата инцидента във ВМЗ „Сопот“ край село Иганово през март и април 2015 г., предшестват отравянето на Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор на фирмата му ЕМКО Валентин Тахчиев. Голяма част от взривената продукция е на "ЕМКО".

По същото време  в страната ни са засечени шестима руски агенти. През февруари 2015 г. в София пристигат Денис Сергеев и Сергей Лютенко, използващи фалшивите си самоличности „Сергей Федотов“ и „Сергей Павлов“. След тях идват още трима други агенти, а накрая отново Владимир Моисеев. 

Непосредствено преди отравянето на Гебрев в края на април 2015 г., в Бургас пристигат Денис Сергеев и Егор Гордиенко, идентифициран като „Георги Горшков“. Според Белингкат Гордиенко е бил разпознат по снимка от Гебрев.

Продукцията във взривения чешки склад също е свързана с фирма на Гебрев. 

Като заподозрени за тези експлозии чешкият премиер Андрей Бабиш посочи руснаците Александър Мишкин и Анатоли Чепига. Същите в момента се издирват от британските власти за отравянето на Скрипал с новичок и бяха идентифицирани през 2019 г. от Би Би Си и Белингкат като подчинени на Денис Сергеев, използващ псевдонима „Сергей Федотов“.

В началото на 2020 г. пък българската прокуратура обвини задочно за отравянето на Гебрев руснак с името Сергей Федотов, използващ псевдоним с инициали Д.В.С. Заедно с него бяха подведени под отговорност Георги Горшков, ползващ псевдоним с инициали Е.А.Г. и Сергей Павлов под псевдоним с инициали С.В.Л.

 

В сряда депутатите Велизар Шаламанов и Мартин Димитров внесоха в парламента писмен въпрос за това дали са получавани данни от българските служби за чужда намеса при някоя от експлозиите в оръжейни заводи и складове през последното десетилетие. Както и дали такива доказателства са били предавани на прокуратурата.

От компанията на Емилиян Гебрев излязоха с отворено писмо до главния прокурор Иван Гешев, в което изразиха надежда, че „разкритията за терористичния акт в Чешката република ще дадат тласък на спряното разследване на терористичния акт срещу нас, на българска територия“.

Още през 2019 година бившият военен министър Бойко Ноев изрази публично съмнения, че взривовете са саботаж и са насочени срещу българската оръжейна индустрия. "Моето очакване е тази или следващата седмица в публичното пространство да се появят нови имена на руски граждани, които са присъствали в България. Разследващите във Великобритания, които сериозно се грижат по този въпрос, са установили, че има поне още едно лице, което идвало в България две седмици преди да бъде отровен Гебрев. Това съвпада с взривовете в заводите в Сопот. През март и април 2015 година в Сопот има два пъти мощни производствени аварии - два взрива. Това съвпада с пребиването на това лице. Сопотската площадка е изцяло държавна собственост. Очевидно има много обстоятелства и факти, които навеждат на мисълта, че представители или хора, свързани по някакъв начин с Русия, участват в едни дейности в България, които са насочени против българската оръжейна индустрия", заяви Ноев.

Действащият тогава министър на отбраната Красимир Каракачанов обаче отрече подобна хипотеза. "Нямам информация, че представител на чужда държава е организирал взрив на площадка на "ВМЗ-Сопот". Няма такива данни", категоричен бе Каракачанов пред БНР.

На въпрос дали чужда държава се опитва да влияе върху българската оръжейна индустрия, Каракачанов отговори, че за последните 30 година не една страна се е опитвала да спъва развитието на българския военно-промишлен комплекс.

"В миналото България беше седма-осма в света по обороти на продадено оръжие. Последните години, всъщност – през всички тези години – загубата на пазари са придружени от опити от страна на Русия да постави въпроса за т.нар. лицензи", коментира Каракачанов.

Тогава Ноев отправи обвинения към министъра на икономиката Емил Караниколов, който по думите му "разрушава българската оръжейна индустрия".

"Караниколов има "пряко отношение" към офшорна фирма и нейна "атака" срещу дружествата "Дунарит" и ЕМКО", каза още бившият министър и нарече това "недопустимо".

И така 6 години по-късно завесата над взривовете край Иганово леко е повдигната. Причина за това вероятно е ескалацията на  напрежение между Европейския съюз, НАТО и Русия и заплахата, надвиснала над Украйна.