На фона на дебатите за приемане на еврото, парите в обращение у нас нараснаха с близо 10 млрд. лева за последните четири години, което представлява внушителен ръст от 57%. Темпът на растеж в стойността на банкнотите и монетите, циркулиращи в българската икономика, е приблизително два пъти по-висок от инфлацията за разглеждания период, но съответства на повишението на заплатите и остава далеч под драстичното увеличение на пенсиите.

Това сочат изчисления на Expert на база данните на Българската народна банка, Националния статистически институт и Националния осигурителен институт.

Парите в обращение у нас възлизат на 27.197 млрд. лева към края на първото полугодие на настоящата 2023 година, сочат данните на БНБ. Общата стойност на банкнотите и монетите в родната икономика, е нараснала с 9.83 млрд. лева или 57% спрямо средата на предпандемичната 2019 година. За сравнение, към края на юни 2019 година парите в обращение са възлизали на 17.3 млрд. лева.

В същото време инфлацията у нас спрямо средата на 2019 година възлиза на 33%, според инфлационния калкулатор на НСИ. Така, темпът на растеж на парите в обращение изпреварва приблизително два пъти ръста на цените за разглеждания период.

2019 година бива използвана често в последните години за референтна точка за сравнения, тъй като следващите 3 години бяха белязани от поредица кризисни събития – от COVID пандемията до войната в Украйна. Всичко това предизвика забавяне в ръста на световната икономика и поголовна инфлация, която в крайна сметка принуди централните банки да предприемат агресивно затягане на паричната политика.

На фона на това у нас бяха налети сериозни средства в икономиката под формата на увеличение на пенсии и заплати, добавки към парите на пенсионерите, COVID и енергийни помощи за бизнеса и прочее.

За сравнение, средната брутна работна заплата в страната е нараснала с 56% през последните 4 години – от средно 1 252 лева през март 2019 година до средно 1 953 лева през март тази година, според данните на НСИ.

Средният размер на пенсията на един пенсионер е нараснала с цели 102% за същия период – от средно 364.06 лева през първото тримесечие на 2019 година до средно 735.48 лева през първото тримесечие на тази година, според данните на НОИ. Това провокира сериозен ръст в разходите за пенсии, като само за първите 6 месеца на тази година те надхвърлят 9 млрд. лева, от които близо 5 млрд. лева идват директно от републиканския бюджет, а не от осигурителни вноски поради традиционния недостиг по бюджета на държавното обществено осигуряване.

Периодът се характеризира и със скоростно поскъпване на цените на имотите, вървящи ръка за ръка със сериозни ръстове в потребителското кредитиране и депозитите на домакинствата.

Според някои експерти, държавните политики през последните години са били проинфлационни т.е. допринесли за ускоряването на инфлацията, която достигна пикови точки, невиждани от 1998 година насам, преди да започне да се забавя. Според други мнения инфлацията е привнесена отвън, тъй като всички икономики бяха ударени от резкия скок в цените на енергоносителите.

България се намира на прага на вземането на решение за посочване на точна дата за присъединяване към еврозоната – нещо, което трябваше да се случи от началото на следващата година, но бе отложено.

Компонентите, които могат да възпрат страната ни от приемането на еврото, са изискванията за ценова стабилност (нивото на инфлацията) и бюджетния дефицит. Предложеният проект за бюджет, който вече мина на първо четене в парламента, отговаря на изискванията за дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че инфлацията засега остава единствената въпросителна.

Ако хипотетично България оперира с еврото към този момент, то парите в обращение у нас биха възлизали на близо 14 млрд. евро.