Ако се вдигнат доходите, на фона на протестите на редица браншови организации, то това ще подейства проинфлационно. "Със сигурност това ще подейства проинфлационно. Това го играхме веднъж, миналото лято. Нормално е сега хората, тъй като веднъж им се получи, и много разходи бяха увеличени, да сикат повишение на заплатите. Ясно е на всички, че доходите в България не са достатъчно високи и това е извън коментар. И че трябва да се търси начин за тяхното вдигане. Но начинът за вдигането на доходите е именно това - през ръст на икономиката, ръст на производителността на труда, който пък минава, разбира се, основно чрез привличането на инвестиции. Разбира се, много важно и българските компании да бъдат подпомагани, да излизат на нови пазари, да изнасят повече, но това изисква повече време". Това заяви в ефира на NOVA News бившият министър на икономиката Никола Стоянов.
На въпрос може ли да се каже, че Бюджет 2023 е антиинфлацонен и дали тенденцията „слаб растеж – висока инфлация” ще бъде преобърната от това правителство той отговори: „Тенденцията беше преобърната отдавна. Още май месец инфлацията стигна 10 процента, а за юни – предполагам, че вече е едноцифрена, спрямо отчетените през септември 18,7 на сто. на практика е спаднала почти двойно. Да, не покриваме критериите за еврозоната, но темпът трябва да продължи. Всяка мярка, която се въвежда, трябва да бъде гледана през призмата на инфлацията", подчерта той.
"Ясни са няколко неща за Бюджет 2023. Факт е, че той не мина в доста комисии, което навежда на някои мисли, по отношение на него. Чуха се и доста експертни мнения за различни пропуски, които се надявам между първо и второ четене да бъдат изчистени", коментира той Бюджет 2023, който беше приет от депутатите, но не и от икономическата комисия преди гласуването в пленарна зала.
По думите му тази година всички са наясно, че е сложна задача бюджетът да се вкара в 3-процентния дефицит, който ни е необходим за еврозоната. „На мен ми направи впечатление фактът, че продължава да се държи ниско ДДС-то за сектори, на които трябваше да се помогне по време на пандемията. В момента обаче не виждам причина за това, при положение има нужда от повече приходи. Хубаво е, че се мисли за мерки за борбата със сивата икономика”, посочи той.
Николов коментира и въпроса с касовите наличности за компаниите с над 50 служители, които да подават счетоводните си отчети ежемесечно, за да се следи за нередности. „НАП и експертите в МФ трябва да преценят с какви мерки реално могат да докарат повече приходи от сивата икономика. Със сигурност има нужда от това. Това беше и целта на служебния кабинет, когато коментирахме бюджета. На МС сме си говорили, че основните стъпки трябва да са в борбата със сивата икономика. Целта е от там да се докарат повече приходи. Никой министър не може да си позволи разходи, които веднъж вече са били раздути в минали години, няма как да се върнат назад. Тук сега трябва да се работи върху приходите”, категоричен е Стоянов.