Изминалата 2022 година ще остане в историята с едно от най-мощните обезценявания на лева. Българската валута скоро може и да не бъде в обращение, ала инфлацията, която годината донесе. със сигурно ще остане за дълго в спомените на нацията. 

Най-високата инфлация на годишна база бе регистрирана през септември, когато индексът на потребителските цени спрямо септември 2021 отчете повишение от 18.7%. Последни подобни стойности е имало през 1998 година. 

Рекордната инфлация започна от рязкото повишение на цените на тока за бизнеса, на газа, както и на горивата, а официалната причина за поскъпване бе войната. Производствените разходи на бизнеса скочиха неимоверно и заради някои суровини - дървесина, метал, и т.н. Пандемията и войната доведоха и до логистичните проблеми - нарушени вериги на доставки, а от там и огомного поскъпване на транспортните разходи. 

Цялата тази "снежна топка" от увеличения на суровини, транспорт и енергийни разходи, доведоха до поскъпване на буквално всеки артикул, произведен от родния бизнес. Това повлече цените и на всички видове стоки и услуги, а в резултат на увеличение на минималната работна заплата, пари продължиха да се обезценяват с бързи темпове. 

Домакински бюджет и как инфлацията за някои е далеч по-голяма

Безспорно най-голямо отражение върху бюджета на домакинствата имат разходите за храна. 

При хранителните продукти и безалкохолни напитки увеличението на цените е 26,6% Това значи, че ако миналта година бюджета за храна на едно домакинство е бил 700 лева месечно, то тази година същото семейство оставя 882 лева, за да напълни хладилника. И това са средни стойности, но според това какви храни се консумират, инфлацията се променя. 

Най-голямо увеличение има при млякото и млечните храни - с 40% увеличение за година. Не случайни продукти като кашкавал и сирене станаха все по-недостъпни за нашенци. Маслата и олиата поскъпнаха с близо 36%. 

Да сложиш месо на трапезата си също се оказа лукс. Месните продукти скочиха с 26%, рибата - със 17%, а хлябът и други стоки от тесто - с 23%. Захарните изделия са с 30% по-скъпи, а зеленчуците с близо 24%. 

Така кратък преглед показва, че реално бюджетът за храна е скочил с доста повече, тъй като увеличението при базовите продукти за трапезата са в пъти по-скъпи от средната инфлация на храните. 

Алкохолът също поскъпва, като най-ударени в джоба са любителите на вино, което поскъпна със 17%. 

Бюджетът за поддръжка на жилище, текущи ремонти и битовите такси са се увеличили с 20%. Най-голямо поскъпване има на твърдото гориво - с 57%. Мебелите са поскъпнали със 17%. 

Скъпо перо в бюджета е и ремонтът на автомобилите, който струва средно с 20% повече. Транспортът и билетите, според превозното средсто, излизат от 25 до 35% повече от година по-рано. 

Домашните любимци, стоките за тях и ветеринарните услуги също струват солено - с 20% по-скъпи. 

Цените в тесторанти и хотелите са скочили с между 20-30%. 

Инфлацията за бизнеса също расте сериозно. С 40% се е увеличил индексът на цените на производител. Добрата новина е, че през месец октмври индексът намаля 6.2% спрямо предходния месец, което говори за успокоение на цените, предвид че производствената инфлация е предвестник на потребителската. 

Как 1 лева стана под 80 стотинки?

Това е само кратък преглед на потребителската инфлация. На практика всичко това значи, че ако преди сме взимали 1200 лева, от които 700 лева са отивали за храна, то нашата лична инфлация далеч не е под 20%, както е записано. Днес трябва да получаваме поне 1500 лева, за да успеем да закупим същите стоки и услуги.

Така излиза, че покупвателната способност на 1 лев днес е по-малко от 80 стотинки спрямо година назад. 

Ако той е изхарчен за млечни продукти 1 лев ще се преравни на 60 стотинки, ако е за твърдо гориво няма да има и 47 стотинки. 

Добрата новина е, че в последните месеци на годината се забелязва известно успокоение на темповете на инфлацията. Все още няма процес назад, какъвто не се и очаква да има, но темпът на ръст отслабва и цените не растат главозамайващо. 

Какво ни очаква?

Експерти от БНБ очакват инфлацията през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. да следва тенденция към плавно забавяне. Все пак фактори с проинфлационно влияние се очаква да бъдат прогнозираното съществено увеличение на разходите за труд на единица продукция, растежът на частното потребление, както и преустановяването на действието на някои фискални мерки. 

Въпреки това през юни – септември 2022 г. се наблюдаваше известно отслабване на нагласите на фирмите за нови повишения на продажните цени. Това се подкрепя и от намаляването на производствената инфлация, което е предпоставка през следващите месеци да се преустанови тенденцията към ускорено обезценяването на лева, особено що се касае до инфлацията при хранителните и нехранителните стоки. 

"В средносрочен план очакваме инфлационният натиск да следва тенденция към плавно отслабване, но да остане висок поради наблюдаваното от началото на 2022  г. засилване на двупосочната връзка между цени и номинални възнаграждения от труд в икономиката, която се изразява в бързо пренасяне на инфлацията върху номиналните доходи на домакинствата чрез индексации и последващ вторичен ефект върху инфлацията от прехвърляне на по-високите разходи за труд на фирмите към крайните потребителски цени и от повишаване на потребителското търсене", посочват от БНБ. 

Прогнозата е темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 4.1% в края на 2023  г. и до 3.4% в края на 2024  г.