За поредна година служебно, а не редовно правителство ще изготви държавния бюджет за следващата година. В навечерието на неговото представяне от Института за пазарна икономика представиха своя алтернативна финансова рамка на държавата. Според експертите е нужно овладяване на разходите и свиване на дефицита, предава БНТ.

Държавните разходи след пандемията са над границата от 40% от БВП и бюджетният дефицит остава твърде висок, отчитат от Института за пазарна икономика. За изминалите 4 години той е над 3%, а решенията на последното Народно събрание за повече разходи за образованието, МВР и армията ще натежат в бюджета за следващата година. Икономистите смятат, че приходната част на бюджета се изпълнява добре, но проблем възниква при разходите.

"Няма никаква връзка с някаква стратегия за икономическо развитие, а просто различно разпределение между гилдии, феодали, отделни бизнес интереси, които просто през един несигурен и нетраен парламент вкарват всеки по отделно своите искания", каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.

От ИПИ посочват, че са нужни и реформи в администрацията. Анализът им показва, че заетите в публичния сектор са се увеличили с 16 000 души, въпреки че населението, което обслужва, намалява постоянно заради демографската криза. Липсват и инвестиции, които да подкрепят икономическия растеж.

"Ако 20% се съкратят от администрацията никой няма да разбере в държавата, че нещо му липсва. Ще цитирам един стар виц за Европейската комисия: "Колко души работят в ЕК - около 1/3 от тях". Ако 2/3 от ЕК изчезнат никой европейски данъкоплатец няма да разбере", коментира Николай Василев, финансист, бивш министър на държавната администрация.

"Основно трябва орязване на непродуктивни вредни разходи - да кажем антикризисни мерки за кризи, които отдавна са минали, корпоративни интереси, които в един или друг сектор са се преборили за данъчни привилегии, за да може наистина да имаме ниско данъчно бреме, но всички да са равни, а не едни сектори да са по-равни от другите. Това са двете неща", смята Георги Ангелов.

В бюджетната рамка на държавата за следващата година трябва да бъдат заложени нужните средства за образование, здравеопазване и социални услуги за местната власт.

"От гледна точка на общините първото, което трябва да се случи, е приет бюджет за 2025 г. в рамките на настоящата година. Общините не могат да приемат своите бюджети, ако държавата не е приела своя. Второ - важно е за общините Бюджет 2025 да има достатъчно средства, с които те да покрият разходите, възложени им от държавата. Такива са разхдите за възнгражданения в сектор образование, социални услуги и здравеопазване. Там нивата на възнагражддения се договарят чрез колективни трудови договори, по които общините не са страна, но средствата минават през общинските бюджети", обясни Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общните в България.

Общините очакват бюджетът да бъде приет през тази година, в противен случай местната власт също няма да може да приемe своите.