Токът поскъпна драстично, горивата също, но инфлацията за месец е само 0,8%, а официалната статистика сочи годишна инфлация от 3.7% през август 2021 спрямо август 2020.

Строителството също е в пъти по-скъпо. Как става това? Общият индекс на цените на производител през август 2021 г. се увеличава с 3.0% в сравнение с предходния месец и със 17.9% спрямо август 2020 година. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през август 2021 г. нараства с 4.2% спрямо предходния месец и със 17.2% спрямо август 2020 година.

В същото време минималната работна заплата в момента е 650 лева, но от няколко седмици се дебатира предложение за увеличение с 50-100 лева.

Как да си обясним статистиката, може ли парите да се обезценят с темпове, които историята ни помни по времето на Жан Виденов, ще станем ли по-богати, ако минималната работна заплата скочи? За да получим експертен отговор на всички тези въпроси потърсихме за коментар икономиста Георги Стоев.

- Г-н Стоев, каква е динамиката на инфлацията в момента? Защо всичко поскъпва и хората имат чувството, че могат да си купят все по-малко стоки със заплатата си?

- Първо искам да отбележа, че има сериозен методически проблем, когато говорим за инфлация и наблюдаваме статистиката. Много хора виждат по своя джоб какво се наблюдава с цените на стоките и услугите, които потребяват ежедневно. В същото време, когато погледнем официалната средна инфлация, която статистиката нарича индекс на потребителските цени, числото е едноцифрено – 3,7 % за август 2021 спрямо същия месец предходната година. И предполагам, че много хора си задават въпроса „Ама как 3,7%?“, моята сметка за ток е два пъти по-висока от миналия месец, за бензин дадох с 40% отгоре, друга стока поскъпна с 20% и т.н. Хората си задават въпроси как е възможно и те са напълно легитимни и нормални. Отговорът на тези въпроси е, че статистиката измерва един доста изкуствен и хипотетичен модел на потребление, който почти никога не съвпада с живота на един обикновен човек. Когато говорим за инфлация на парите трябва да имаме предвид именно този чисто методически проблем. Това касае на практика всеки работещ, защото когато човек отиде да се договаря с работодател, много често в трудовия договор се залага, че заплатата ежегодно се индексира с процента на инфлацията. Освен това, дори да няма такава клауза, много работещи, когато видят, че парите им се обезценяват, т.е. разходите им за живот скачат с 20%, се обръщат към работодателя с претенция заплатата им да бъде вдигната. Той обаче им репликира с въпрос: Какво искате, инфлацията е 3,7%, а аз ежегодно ви вдигам заплатата с дадена стойност. Така, че е много важно да знаем какво се нарича инфлация. Всеки от нас има различна потребителска кошница и поради този факт, всеки един от нас е в различна степен засегнат. Начинът, по който бих препоръчал аз да се гледа на инфлацията, е човек да опита да анализира домакинския си бюджет, т.е. да разгледа за кое харчи най-много. Когато погледнеш тази структура на разходи, можеш да направиш по-точна оценка до колко си засегнат.

- А как можем да получим по-добър поглед върху общата ситуация?

- Това, което повече следим ние икономистите, е не толкова потребителската инфлация, колкото инфлацията на индустриалните стоки. Този индекс в статистиката се нарича индекс на цените на производител. В последните данни за месец август отчетливо се вижда, че спрямо една година назад има редица стокови групи, чийто ръст е двуцифрен. Там влизат металните изделия, енергията и друг тип суровини. Това дава много ясен ориентир къде е инфлацията в момента и как тя ще се прелее в други сектори. Например, когато имаш ръст на инфлацията в металните изделия, няма как тя не се повлече сериозно поскъпване в сферата на строителството. При инфлация на енергоносителите, скачът токът и бензина. Те пък повличат всички сфери свързани с доставки и производствени мощности. Ориентират ли се в отделните стокови групи, доминото се вижда прекрасно. Иначе е доста трудно да се даде ясно обяснение точно какво се случва. Напълно нормално е в този ред на мисли хората да са объркани от противоречието между сравнително ниската инфлация и иначе очевидната констатация, че вече са два пъти по-бедни.

- Има ли някаква конкретна причина, която стои зад покачването на тези основни стокови групи?

- В тези групи, които наблюдаваме, цените не скачат еднакво и синхронно. Много хора казват – като се печатат пари, парите се обезценяват и това значи, че почти всички стоки, но и трудът, ще скочат с определения процент. Заплатата обаче не скача. В същото време, ако тръгнете да правите ремонт на жилището си, доставчиците и майсторите ще искат с 20% повече. Откъде идва тази разлика? Именно защото не всички сектори са се уеднаквили. Тези сектори – строителството и имотите са свързани с по-голям кредит, който пък идва естествено с повечето напечатани пари. Проблемът е, че тези пари не стигат до всички хора едновременно и дисбалансът е налице. Тази диспропорция създава чувството у хората, че те остават от другата страна на бариерата и като все по-бедни. Когато се променя потребителската кошница като цени, хората пък започват да променят потребителските си навици. Не бих казал точно, че води до намалено потребление, но се преразпределя – вече няма да карате кола толкова, защото горивата са скъпи, но ще купите повече храна, например, или ще дадете тези пари за частни уроци на детето. Макар че в общия случай, вие пак ще давате същите пари за бензин, но просто ще ви стигат за по-малък пробег.

- До какво ще доведе този процес?

- Ще рефлектира като натиск върху пазара на труда, защото в крайна сметка е нормално хората да очакват по-високи заплати. Статистиката показва, че възнагражденията растат със 7-8% на година, но може да се окаже, че това увеличение не е достатъчно.

- Проблем ли е за икономиката, че спестяванията по време на криза нарастват?

- Не бих казал, че е проблем. За икономиката по-важният въпрос е да се насочват спестяванията към производствени инвестиции, а не към инвестиции, които не носят потенциал за добре платени работни места с висока производителност. С други думи, ако парите бъдат замразени в апартаменти, когато никой няма нужда от тях, това не носи добавена стойност. Те не са отишли в машини, на които могат да работят работници, които потенциално могат да взимат 2000 лева и да произвеждат. Това е по-важният въпрос - не дали спестяваме, а къде ще отидат парите, когато започнат да се превръщат от спестявания в капитал.

- Много анализатори и политици твърдят, че проблем не са покачващите се цени, а ниските заплати. Възнагражденията не се индексират по правилната методология.

- Вече стана дума, че всички сектори изпитват различен инфлационен натиск. В строителството ще видите ръст на заплатата си с 20%, но в друг сектор, който не е инфлационно засегнат, няма да видите ръст на заплатата. Въпросът не е толкова за адекватността на заплатите, а че диспропорционално реагира икономиката на обезценката на парите. Това е проблемът, върху който трябва да мислим.

- Ще продължава ли тенденцията за поскъпване на стоките и услугите?

- Тенденцията е тази инфлация, която се натрупа в суровинния сектор, да прелива към други сектори. Когато енергетиката поскъпне, транспортът скача, складирането скача, преносът, превозът скачат, няма как това да не се отрази и в близките месеци ще видим продължаване на тази тенденция и към други пазари. Този процес ще трае, докато не се получат пропорциите, с които сме стартирали. В дългосрочен план е ясно, че тези пропорции се променят – днес телефоните и лаптопи струват по-малко, но в кратък период, когато се получат такива дисбаланси, каквито сега има с електроенергията, удрят пряко огромни маси от хора. Така, че сега трябва да се нормализират нивата и да се върнат на очакваните от хората. Това може да стане по два начина – или цените на стоките и услугите, които поскъпнаха, рязко да почнат да падат, или цените в тези сектори, които не ги догониха, да почнат да се увеличават. Бих заложил на второто като по-вероятен модел. Дори да има лек спад на някои от цените, той ще е малък, и всичко останало трябва да догони тези стойности с ръст. По същия начин лека-полека хората ще започнат да виждат ръст на заплати и в други сектори. 

- Има ли опасност от свръхинфлация?

- Ако под свръхинфлация имате предвид Виденовите времена, не сме чак в такава ситуация. Намираме се по-скоро в обстановката на една ускорена инфлационна динамика, но тя е много далече от това, което историята на 20 век познава като хиперинфлация, дори като галопираща инфлация. Далеч сме от сценарий, в който пенсията на хората е на стойност един килограм банани. В същото време ситуацията е достатъчно чувствителна, достатъчно са остри процесите, тъй като ежедневието ни през последните две години е обвързано с пандемията, мерки, проблеми с бизнеса, проблеми със семейства, училища. А за капак накрая се обезценяват и спестяванията ни. Затова, от една страна, отговорът ми на въпроса дали ще има хиперинфлация е отрицателен, но от друга страна е въпрос на човешко чувство кое наричаш свръхинфлация, т.е. докъде можеш да търпиш.

- По естествен начин ли трябва да се регулират тези икономически процеси или държавата трябва да се намеси някак като регулатор?

- Въпросът е как. Досега не съм видял държава да се намеси след белите, които тя е направила, и нещо да се е получило в положителна насока. Винаги, когато държавата се меси директно като регулатор, поставяйки например тавани на цените, от там възниква недостиг и хората остават или гладни, или стоят на студено. Например в момента, в който кажеш, че таксито не може да струва повече от 60 ст, просто няма да има таксита, съответно и шофьори на таксита. В този смисъл не знам за такова лечение и рецепта за регулиране. Има много теоретици, които може би биха сервирали подобен сценарий, в който да вдигнем минималната работна заплата и да регулираме някои пазари, но в момента, в който вдигнеш минималната работна заплата това означава много хора да останат без работа. Това е така, защото всички работни места с ниска производителност, буквално ще бъдат унищожени. Иначе хипотетично може да направим още утре минималната работна заплата 2000 лева, 5000 лева, 10 000 лева. Колко трудови договора ще бъдат сключени? И тук е моментът хората да разберат, че дори качването от 650 лв. на 700 лв. е проблем. Ти трябва да кажеш на най-уязвимата група от хора, на тези, които най-трудно намират работа, че са излишни. Същото важи за хората, които трябва да минат през обучение, да сключват договори с изпитателен срок. В това си качество те не просто не носят никаква производителност, но са с отрицателна стойност, защото работодателят инвестира в тях. А държавата му казва – плащай им повече, и той моментални реагира „Не, аз просто няма да ги назнача“. Така ти казваш на много хора, че те са обречени, че трябва да карат на социални помощи. Позволявам си да използвам крайни примери, за да илюстрирам пред хората, че заложените високи възнаграждения и осигуровки със закон трябва да могат да бъдат изкарвани от бизнеса, за да бъдат давани на работещите. Трябва да има машини, увеличаване на производителността, добавената стойност на едно работно място да е много висока. А в България все още е ужасно ниска. Тоест, ние трябва да мислим за увеличаването на добавената стойност на едно работно място, а не за регулации. Това, което икономистите наричат производителност на работното място, това е добавената стойност, разделена на броя работни места. Така че фокусът на задачата е как да помагаме на бизнеса да създава по-производителни работни места – с повече машини ли, с повече автоматизация ли, с повече обучение ли. Какво му трябва и какво му пречи? Вместо да правим изкуствени движения на пазара на труда, по-скоро трябва да погледнем голямата картина и да видим какво пречи на българският бизнес и българският предприемач да създава такива работни места, които да карат българите да се чувстват проспериращи и по-богати.