Европейските цени на природния газ скочиха рязко след разменените удари между Иран и Израел по ключови енергийни обекти. Паралелно с това продължава и поскъпването на горивата – пряк ефект от ескалацията на конфликта, започнал в края на февруари.

Тази динамика вече поставя под натиск икономиките в Европа, включително и България, като очакванията са ефектът да се пренесе върху цените на стоките и услугите.

„Идеята, че войната ще приключи за 2-3 седмици, се оказа илюзия“, коментира пред БТВ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. По думите му настоящата несигурност е изгодна за глобалните играчи, които печелят от нестабилността на пазарите.

Според Ганев има реална опасност сегашният ръст на цените да се задържи за по-дълъг период. Това би означавало не просто временен скок, а начало на нова инфлационна вълна. „Не сме видели най-лошото. Възможно е цените да надхвърлят нивата, които в момента си представяме, и да се задържат там“, предупреждава той.

Енергията стои в основата на икономиката, което означава, че ефектът ще бъде усетен навсякъде – от транспорта до храните. Особено чувствителни се очаква да бъдат цените на хранителните продукти, които традиционно реагират по-бурно на подобни шокове.

Поскъпването на горивата вече се усеща както в Европа, така и в САЩ. Това поставя под допълнителен натиск и политическите решения във Вашингтон. „Трудно се влиза в избори с високи цени на горивата“, отбелязва Ганев, като допълва, че ситуацията може да се окаже трудно управляема дори за най-големите икономики. На този фон се обсъждат различни сценарии – включително възможни грешки в стратегическите решения, които могат да задълбочат кризата.

Освен енергетиката, сериозни щети вече търпят и други ключови отрасли. Туризмът, авиацията и пазарът на имоти в Близкия изток са сред първите засегнати, но ефектът постепенно се пренася и към Европа.

„Всички сектори ще бъдат засегнати – въпросът е колко тежко ще бъде“, казва икономистът.

В България вече се обсъждат компенсации за домакинствата при достигане на определени ценови прагове на горивата. Предвидените помощи са насочени основно към уязвимите групи. Според Ганев обаче мащабът на тези мерки е ограничен: „Ако кризата се задълбочи, подобни помощи ще изглеждат символични.“

В Европа също се обсъждат различни инструменти – от намеси в акцизите до ограничения върху честотата на промяна на цените. По-крайни мерки като ценови тавани засега остават малко вероятни.

„Няма мярка, при която всички печелят. Най-често това е бюджетът“, подчертава Ганев.

На този фон остава и рискът от разширяване на публичните разходи в предизборна среда. Макар засега да няма сериозни сигнали за прекомерен популизъм, експертите предупреждават, че при задълбочаване на кризата натискът върху публичните финанси ще нараства.