Трапезата на българина поскъпна. През последните седмици цените на хляба и други основни храни, млечни и животински продукти, плодове и зеленчуци са се завишили до степен, която „удря“ джоба на купувача. При единичната стойност на продуктите тази разлика може и да не бъде усетена, но тя не остава незабележима и за  производителите, сочи проверка на TrafficNews.

А във фундамента на тази разлика се оказва именно постъпването на електроенергията и горивата – все ключови ресурси в хранителната промишленост. 

Покачването на цените на хранителните продукти беше предвещано от анализа, който комитета по продоволствена сигурност към ООН и Световната банка. Търсенето изпреварва предлагането, при такава ситуация това е неминуемо. В България  цената на основната суровина за производство на хляб и тестени има трен растеж и тя не се определя от търсенето, коментира пред TrafficNews Мариана Кукушева – председател на Съюз на хлебопекарите и сладкарите в България.

Тя уточнява още, че пшеницата се използва и за производство на спирт, който е много търсен в условия на пандемия и неминуемо има отражение върху цените на суровини.

Почти ежеседмично обаче цената на пшеницата продължава да се покачва драстично. Спрямо месец май тя е скочила с 20-25%. Друг основен фактор, които тя изтъква е покачване цените на електроенергия.

„Това е изключителен разход за хлебопроизводството, тъй като електроенергия е необходима както за втасване и изпичане на хляба, така и за неговото охлаждане. В горещи дни, като изминалите, разходите за охлаждане са по-големи от тези за изпичане. Ако това не се направи – той ще развие мицел и ще се образува мухъл. Ние не сме сред бизнесите, които получават обезщетения за това. Цената за енергията от 1 януари 2021 г. е надскочила 120% увеличаване, а очакванията са, че тя ще достигне 200%“, разказва още Кукушева.

Когато цените всеки ден се покачват всеки бизнес се опитва да обезпечи утрешната си цена – обяснява тя.

„Обезпечаването на работната ръка е изключителна важен момент, който играе роля. Това се случва с добър стандарт при заетите във бранша. За никого не е тайна , че желаещи да работят на фронта на хлебопроизводство и сладкарство са рядкост. Квалифицираният труд коства все по-високи бонуси от наша страна. Цената на труда представлява 40% от себестойността на един продукт“, коментира председателят на УС на Съюза на хлебопекарите.

Мариана Кукушева споделя още, че засегнатите до момента увеличения влияят само на цените, с които производителите стъпват на пазара чрез търговците. След това идва един пакет за крайна реализация на продукта, който представлява още 40% от доставната цена. Към тези обаче добавяме и 20% ДДС.

„Сами разбирате, че крайният потребител вече плаща една много по различна цена. Няма как да правим прогнози какво ще се случва наесен, но е важно да се отбележи, че не съществува никаква опасност да останем без хляб. Все пак се надяваме с новата Обща селскостопанска политика нещата ще се балансират – там, където има повече разходи срещу високо качество – ще има и по-добри субсидии. Много е важно да не бъдем донори на чужда икономика, а медът да остава за другите“, заключва Мариана Кукушева.

По-сериозни загуби се забелязват при бранша, който се занимава с производство и преработка на млечни и животински продукти. Преди два месеца млекопреработвателните предприятия оповестиха, че ще има увеличаване на цените заради електроенергията и горива.

„Ние от животновъдния и млекопроизводствения бранш не само не усещаме завишаването на стойностите като печалба, а напротив. Цените при млекпроизводството рязко са спаднали, тъй като този период от годината е познат с висока продукция, част от което просто не може да се разпродаде“, пояснява пред TrafficNews Пенка Христова – почетен председател на УС на Съюза на животновъдите в България.

 „Цената за литър сурово краве мляко се изкупува на изключителни ниска цена. При тази съпътстваща сума за електроенергия става изключително трудно да се справяме. Налага ни се да изхвърляме мляко. Много колеги пък разпродават животните си, тъй като техни продукти не се купува. Животните ни са прекрасни, те не заслужават това“, споделя пред TrafficNews почетния председател.

По статистика в този период има най-високо потребление на млечни продукти, с повече от 20%, уточнява тя. В момента има покупателна потребност, в същото време цените се увеличават за крайния потребител, докато при производителя и преработвателите не намалят. От цялата работа на печалба излиза прекупвача, анализира Христова.

„Млякото и месото ни са на ниски цени от години и не знам крайния потребител как издържа при положение, че докато стигне до него млякото вече струва 2 лева? Име сериозна разлика между цените, които потребителите плащат, и изкупните цени, на които ние продаваме производството си. Трябва да се помисли в тази насока, за което са ни необходими силни анализатори и политическа воля. Фермите продължават да затварят, не знам докъде ще стигнем. Светлина в тунела можем да се види само при едно стабилно правителство и някого, когото да държим отговорен“, заключва Пенка Христова.