Брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% годишно. Това е най-бавният растеж на годишна база за изминалите две години. В същото време Европейската комисия завиши прогнозата си за България до 1.4 на сто за тази година, спрямо очакванията за растеж от есента. Европейската банка за възстановяване и развитие предвижда растеж от 1.3% за българската икономика и близо 3% през следващата. За сравнение обаче очакванията за темпа на румънската икономика са сред най-високите в Централна и Източна Европа, съобщава БНТ. 

На този фон и при геополитическата ситуация наблюдателите на пазарите очакват нова рецесия.

Рецесия в Съединените щати, която ще се пренесе и в Европа до края на тази година, прогнозират финансови наблюдатели.

“Това, което се случва в САЩ, се случва почти веднага в Европа и България, така че е много вероятно да видим рецесия и в Европа, която по принцип е по-мудна, по-консервативна, респективно повече изложена на рискове”, каза финансистът Димитър Георгиев.

Иван Стойков, който е кредитен анализатор заяви: „Когато има ограничено потребление съответно няма да има нужда от такова голямо производство и износ и всичко свързано с тази верига, което ще охлади растежа на икономиката“.

В България обаче ще има само забавяне в икономиката, но не и отрицателен прираст на БВП, очакват анализаторите:

„Може да очакваме понижаване на икономическия растеж - забавяне, което ще е в диапазона между 1 и 1.8%. Най-вероятно ЕЦБ няма да е толкова агресивна в повишаването на основните лихви, каза икономистът Владимир Сиркаров.

Постепенно икономиката ще се превърне в по-голям приоритет, отколкото е инфлацията, каза още Георгиев.

Експертите посочват, че освен инфлацията и повишаването на лихвите, промени в икономически показатели като БВП, кривата на доходността, цените на имотите и ресурсите за производство могат да сигнализират за забавяне в икономиката, което евентуално да доведе до рецесия. Например освен че инфлацията повишава цените на имотите, строителните материали допълнително оскъпяват жилищата.

Каквото и да показват данните или новинарските заглавия, дали рецесията трябва да ни плаши толкова много?

„На макро ниво това наистина води до позитивни ефекти и връщане към нормалното. Връщане към едни по-здрави фундаменти, за да може оттук-насетне, през 24, 25 г. да наблюдаваме устойчиво икономическо развитие“, заяви Сираков.

А покачването на банковите лихви е процес, който ще продължи, но не бива да е повод за притеснение, обясняват анализаторите.