"Всяка такава промяна води до неудобство и усещане за несигурност. Подобна е била ситуацията и преди въвеждането на валутния борд – отново страхове, несигурност, нюанс между по-възрастни и по-млади хора."

Това каза пред БНР Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, след окончателното одобрение за влизането на България в еврозоната.

Големият въпрос пред обикновените българи, особено в по-бедните райони, касае икономическите показатели, които не са обвързани с валутата: работните места, заплатите, нивото на пенсиите, подчерта той.

Инфлацията я изпуснахме няколко пъти през последните 2 десетилетия, последно 2022 г. Изпускане на инфлацията виждаме независимо дали сме приели еврото или не. И в момента най-високата инфлация в ЕС е в Румъния. Много проблеми, които са от десетилетия, могат да се припишат на еврото, коментира Петър Ганев.

Вече няма как да има обезценка на валутата, която реално притежаваш. Еврото дава възможност за повече инвестиции и по-добър живот. То отваря повече врати пред правителството и бизнеса, но те не са гаранции, заяви Ганев.

От 1 януари думата "курс" изчезва. Ако някой след 10 години иска да обмени левове, той ще ги обмени по същия курс, който е в момента, уточни икономистът. 

Вкарването на спестени пари в брой в левова сметка преди Нова година с помощта на роднини би ограничило рисковете от разнасяне на кеш по пощите след 1 януари за обмен в евро, препоръчва икономистът.

По думите му, няма причина, ако имаш левова сметка, да тичаш да я закриваш и да отваряш такава в евро и банките следва да обясняват това.

Запитан дали ще се спука балонът на имотния пазар, Ганев обясни:  "Ще има доста ликвидност в банките. Този ръст в кредитите ще бъде подкрепен заради повечето ликвидност и повечето търсене, включително от чужбина. Продължава да е горещ имотният пазар. Влизането в еврозоната ще даде допълнителен интерес и към пазара на имоти."