БНБ прогнозира годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%.

Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.

Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор. В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени.

Прогнозира се през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини и особено на енергийните продукти ще се понижат спрямо предходната година, но повечето цени ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат средно с около 2.5%, водени от неенергийните суровини.

Вижте прогнозата на БНБ за пазара на труда, лихвите по кредитите и депозитите и инфлацията: 

Пазар на труда

През 2023  г. се очаква повишението на заетостта да бъде ограничено от забавянето на икономическия растеж в страната и броят на заетите лица да остане близо до отчетения през 2022  г. Прогнозираното нарастване на икономическата активност през останалата част от прогнозния период ще има благоприятно влияние върху пазара на труда, но заетостта се очаква да се повиши съвсем слабо  – с 0.1% през 2024  г. и с 0.2% през 2025  г., поради неблагоприятните демографски тенденции в страната, които водят до спад на населението в трудоспособна възраст.

По-високият растеж на БВП и намалението на населението в трудоспособна възраст ще намерят отражение в плавното понижаване на коефициента на безработица от 3.5% през 2023  г. до 2.6% през 2025  г. Същевременно растежът на реалната производителност на труда се очаква да се забави до 0.9% през 2023  г., след което да достигне 3.2% през 2024  г. и 3.9% през 2025  г. в съответствие с прогнозираната динамика на икономическата активност и ограниченото нарастване на заетите лица.

Прогнозираното забавяне на инфлацията се очаква да доведе до по-слаб растеж на компенсацията на един нает през прогнозния период спрямо отчетения през 2022  г. В същото време затегнатите условия на пазара на труда ще продължат да оказват натиск за по-висок реален растеж на заплатите спрямо повишението на производителността на труда, като по този начин ще допринасят за нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, но и на разходите за труд на единица продукция на фирмите. Очакваме номиналните разходи за труд на единица продукция да се повишат с 11.6% през 2023  г., след което растежът им да се забави до 5.6% през 2024  г. и 5.2% през 2025  г. в резултат на по-високата производителност при по-умерено нарастване на заплатите.

Паричен сектор

Има предпоставки за повишаване на лихвените проценти както по депозитите, така и по кредитите в страната. Това се случва в условията на започналият и засилващ се процес по затягане на паричната политика от страна на големите централни банки, и в частност от ЕЦБ. Предприетите от ЕЦБ повишения на основните лихвени проценти в еврозоната от втората половина на 2022 г. бяха пренесени бързо върху лихвените проценти по сключените сделки на междубанковия паричен пазар в България.

Същевременно в условията на запазващ се значителен приток на привлечен ресурс, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор, степента и скоростта на пренасяне върху лихвените проценти по депозитите и кредитите остава силно ограничена. Въз основа на пазарните очаквания за по-нататъшно затягане на паричните условия в еврозоната БНБ очаква започналата постепенна тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили и те да достигнат най-високите си стойности в средата на 2024  г., след което да се стабилизират на достигнатите нива.

Прогнозираното повишаване на лихвените проценти по депозитите и продължаващото нарастване на заплатите ще допринасят за запазване на сравнително висок темп на растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система през прогнозния хоризонт.

Същевременно очакваното забавяне на темпа на увеличение на печалбите на фирмите в секторите, свързани с производство и разпределение на енергийни продукти, ще оказва влияние за забавяне на темпа на нарастване на депозитите на нефинансовите предприятия. Очаква се растежът на кредита за частния сектор да се забави от 12.5% на годишна база в края на 2022  г. до 6.4% в края на 2023  г. и до 4.7% през 2024  г. За тази динамика ще допринася прогнозираното повишение на номиналните лихвени проценти по кредитите в съчетание с очакваното постепенно отслабване на инфлационния натиск, слабата инвестиционна активност на фирмите, която не е свързана със съфинансиране и грантове по НПВУ, както и очакваното намаление на търсенето на банков ресурс от страна на фирмите за оборотни средства и запаси.

Потенциален ограничаващ ефект върху кредитната активност от страна на предлагането се очаква да имат обявените от БНБ повишения на антицикличния капиталов буфер до 1.5%, в сила от 1  януари 2023  г., и до 2.0%, в сила от 1  октомври 2023  г. Известно ускоряване на годишния растеж на кредита се предвижда през 2025  г., подкрепено от ускоряването на икономическия растеж в страната.

Инфлация

БНБ прогнозира годишната инфлация да следва тенденция към забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023  г.. Основните фактори, които се очаква да допринесат за понижаването на инфлацията, ще бъдат проявяването на базов ефект от високите темпове на нарастване на цените през 2022  г. и допусканият спад на цените в евро на енергийните и хранителните продукти на международните пазари през 2023  г.

Средногодишната инфлация през 2023  г. се очаква да се задържи на високо ниво (8.8%), като за това ще допринася натискът по линия на производствените разходи вследствие на проявяващи се забавени и вторични ефекти от по-високите международни цени на основни енергийни и селскостопански продукти през 2022  г. и от нарастването на разходите на фирмите за труд предвид недостига на работна сила. Очакваме средногодишната базисна инфлация през 2023  г. да се ускори спрямо 2022  г. Прогнозираме темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 3.4% в края на 2024  г. и до 3.0% в края на 2025  г.

 

БНБ очакват в условията на запазващо се силно потребителско търсене пренасянето на по-ниските международни цени на основни енергийни и неенергийни суровини върху цените на хранителните и базисните компоненти в България да продължи да се осъществява със закъснение и в непълна степен, като инфлацията в тези групи ще остане по-устойчива, отколкото предполагат външните допускания.

Групата на услугите, следвана от нехранителните стоки и храните, ще имат основен ефект върху все пак продължаващата инфлация в страната, което означава, че увеличението на цените там ще е най-голямо. 

Административно определяните цени и тютюневите изделия също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация към декември 2023  г. главно поради включените в прогнозата повишения на акцизните ставки на тютюневите изделия в съответствие с приетия акцизен календар.

През 2024  г. и 2025  г. се очаква да се запази силното потребителско търсене в страната, продължаващото увеличение на разходите за труд на единица продукция и допусканията за поскъпване на промишлените стоки в основните търговски партньори на България и на хранителните суровини на международните пазари през 2025  г. 

Прогнозата за инфлацията, измерена чрез изменението на ХИПЦ, за периода 2023–2025  г. зависи в голяма степен от заложените технически допускания, както за динамиката на цените на основни хранителни и енергийни продукти на международните пазари, така и за действието на прилаганите фискални мерки за подпомагане на домакинствата и фирмите. На базата на информация, налична към 31  март 2023  г., в прогнозата са заложени следните правителствени мерки: увеличения на акцизната ставка на тютюневите изделия съгласно Закона за акцизите и данъчните складове; възстановяване на стандартната ставка от 20% на ДДС за доставка на централно отопление и природен газ от 1  юли 2023 г.; удължаване до 31  декември 2023  г. на срока на действие на намалените ставки на ДДС за доставка на хляб и брашно и за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер съответно на 0% и 9%. В прогнозата е направено допускане, че мярката за предоставяне на компенсации за стопанските потребители на електроенергия ще продължи да бъде в сила през целия прогнозен хоризонт в съответствие с външните допускания, които предполагат трайно задържане на цената на електрическата енергия над определения за компенсацията праг. 

----------

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 4 април 2023 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 16 март 2023 г. В прогнозата не се отчитат ефекти от потенциално допълнително ескалиране на военния конфликт в Украйна и влияние на политическата несигурност в България върху икономическата активност и инфлацията. В допълнение е направено допускане, че наблюдаваните в началото на март 2023 г. проблеми на финансовите пазари в САЩ и Швейцария няма да се разпространят и няма да доведат до негативни ефекти върху глобалната икономическа активност и икономическия растеж на България през прогнозния хоризонт.