БНБ ревизира макроикономическата си прогноза за тази и следващите две години.

Очакванията са средногодишната инфлация да възлезе на 8.7%, като в краткосрочен план натискът върху потребителските цени да остане значителен в резултат на ограниченото пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини върху крайните потребителски цени в среда на силно потребителско търсене.

Прогнозата включва разходите за труд на единица продукция да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на недостиг на работна сила и да оказват проинфлационно влияние върху растежа на цените, особено при базисните компоненти.

Според банката перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. са се влошили спрямо прогнозата от март 2023 г. поради наблюдаваното слабо понижение на икономическата активност на основните търговски партньори на България от еврозоната в края на 2022 г. и в началото на 2023 г.

Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2% през 2023 г. (спрямо 7.1% през 2022 г.), след което да се ускори до 3.5% през 2024 г. и 3.4% през 2025 г.

Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но част от цените ще останат по-високи в сравнение с 2021 г.

Допусканията предполагат, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат с малко над 2% под въздействието на динамиката при неенергийните суровини.

Очакванията са, че краткосрочните лихвени проценти в еврозоната ще се повишават до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния период.

До края на 2023 г. очакванията са растежът на реалния БВП да се забави до 1.0% (спрямо 3.4% през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. След това се прогнозира растежът на реалния БВП да се ускори до 3.2% през 2024 г., най-вече вследствие на свиването на отрицателния принос на изменението на запасите, и до 4.0% през 2025 г. поради очаквано значително ускоряване на растежа на инвестициите в резултат главно на изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Инфлация

Годишната инфлация се прогнозира да възлезе на 5.7% в края на 2023  г. В краткосрочен план от БНБ очакват забавянето на инфлацията да се определя главно от формирането на базов ефект, свързан с високите темпове на нарастване на цените през 2022  г., и от отрицателния принос на енергийните продукти в резултат на поевтиняването на петрола на международните пазари.

Прогнозата включва продължаващо ограничено пренасяне на по-ниските международни цени на основни суровини върху цените на храните и базисните компоненти в страната в условията на силно потребителско търсене и значително нарастване на разходите за труд на фирмите.

В края на 2023  г. се очаквам групата на услугите да има най-висок положителен принос за общата инфлация, следвана от нехранителните стоки и храните. Групата на стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия също се очаква да има сравнително висок положителен принос за инфлацията в края на 2023  г. поради заложените в прогнозата повишения на цените на електроенергията, топлоенергията, услугите за водоснабдяване и канализация на някои дружества и на акцизните ставки на тютюневите изделия в съответствие с приетия акцизен календар.

Средно за 2023  г. БНБ очакват общата инфлация при потребителските цени да възлезе на 8.7% (13.0% за 2022  г.), а базисната инфлация и инфлацията при стоките и услугите с регулирани цени и тютюневите изделия да се ускорят спрямо 2022  г.

Основни фактори, които ще оказват проинфлационен натиск върху цените на базисните компоненти, ще продължат да бъдат прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция, недостигът на работна сила и силното потребителско търсене. 

Цената на електрическата енергия за новия регулаторен период беше утвърдена с решението на КЕВР от 30 юни 2023  г. Повишението на цените възлиза на 4.37% средно за страната и влиза в сила от 1  юли 2023  г. Цената на топлинната енергия за новия регулаторен период беше утвърдена с решението на КЕВР от 30  юни 2023  г. Повишението на цените е в размер между 0.05% и 0.48% и влиза в сила от 1  юли 2023  г.

В прогнозата на БНБ е направено допускането, че по-значителната част от увеличението на цената ще бъде отчетено през ноември 2023  г. с началото на отоплителния сезон. Прогнозираме темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 3.4% в края на 2024  г. и до 3.0% в края на 2025  г. Низходящата динамика на инфлацията следва главно използваните допускания в прогнозата, които предполагат отслабване на инфлационния натиск от страна на международните цени на основни суровини, като допълнително влияние оказва прогнозираното забавяне на растежа на разходите за труд на единица продукция.

Най-висок положителен принос за инфлацията в средносрочен период се очаква да продължат да имат базисните компоненти и групата на храните в съответствие с прогнозирания растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление. За периода 2024–2025  г. е направено допускане, че административно определяните цени (без тези на тютюневите изделия) ще се повишат в съответствие с прогнозираната динамика на разходите за труд на фирмите. Изключение от този подход е направено за цената на централното газоснабдяване, която се прогнозира да следва динамиката на цената на природния газ на международните пазари. В допълнение в прогнозата е заложено поскъпване на услугите за доставка на вода и канализационни услуги в съответствие с одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бизнес планове за развитието на ВиК дружествата в страната.24 

Пазар на труда

През 2023  г. БНБ очакват растежът на заетостта да остане висок и да възлезе на 0.9%, подкрепен главно от сектора на услугите. Подсекторът на услугите „търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“, който бе сред най-силно засегнатите от разпространението на пандемията от COVID-19, имаше най-голям принос за повишението на заетостта през 2022  г., като очакваме тези процеси да се запазят и през 2023  г. и броят на заетите лица в подсектора да надмине отчетеното през 2019  г. равнище.

Въпреки прогнозираното нарастване на икономическата активност през останалата част от прогнозния период, растежът на заетостта ще бъде ограничен до 0.2% през 2024  г. и до 0.1% през 2025  г. поради неблагоприятните демографски тенденции в страната, които водят до продължаващо намаление на работната сила. Същевременно коефициентът на безработица16 се очаква да се понижи от 3.7% през 2023  г. до 2.7% през 2025  г. в резултат както на прогнозирания икономически растеж, така и на намаляването на населението в трудоспособна възраст и задълбочаването на недостига на работна сила.

През 2023  г. не се очаква повишение на реалната производителност на труда поради забавянето на икономическия растеж при продължаващо сравнително силно нарастване на броя на заетите лица в икономиката. През 2024  г. реалната производителност на труда се очаква да се повиши с 3.0% и през 2025  г. с 3.9% в съответствие с по-високата икономическа активност в страната при ограничено предлагане на труд.

Прогнозираното забавяне на инфлацията и реалната производителност на труда ще намерят отражение в по-слабото нарастване на номиналната компенсация на един нает от 12.0% през 2023  г. (при 18.4% през 2022  г.). По-ниската инфлация през периода 2024–2025  г. допълнително ще ограничи повишението на компенсацията на един нает в номинално изражение до 9.0% през 2024  г. и до 9.3% през 2025  г., но реалният растеж на заплатите ще продължи да изпреварва темпа на нарастване на производителността на труда в резултат от задълбочаването на недостига на работна сила в страната.

По този начин растежът на номиналната компенсация на един нает ще подкрепя нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата през целия прогнозен период, но също така ще оказва натиск за увеличение на разходите за труд на единица продукция на фирмите. Очакваме номиналните разходи за труд на единица продукция да се повишат с 12.0% през 2023  г., след което растежът им да се забави до 5.8% през 2024  г. и до 5.3% през 2025  г.